Разбра ли България какво се иска от нея?

Въпреки подкрепата на ЕП за влизането на България и Румъния в Шенген, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешен ред отказа да определи дата за присъединяването и даде да се разбере, че то едва ли ще стане факт до края на годината. Защо ли? Анализ на Георги Папакочев:

Според доклада на португалския евродепутат от ЕНП Коелю, двете дунавски съседки са изпълнили техническите критерии за членството, както и действително няма формална връзка между механизма за проверка и сътрудничество по правосъдие и вътрешен ред, обаче...

Тъкмо зад това „обаче” се нареждат повтаряните от година насам аргументи на Германия, Франция, Холандия, Белгия, Финландия и Швеция, които говорят за подчертана липса на доверие към твърденията на кандидатките за успехи в борбата срещу корупцията и престъпността, както и към гаранциите, които се дават за защитата на външните европейски граници от все по-засилващия се емигрантски натиск.

Някой, някога, някъде...

Примери – колкото щеш, дори и от последната седмица! Според електронното издание на ЮрАктив в обявения мащабен план на ЕК за изкореняване на корупцията в Общността са предвидени специални мерки за натиск върху България и Румъния да се справят с корупцията и организираната престъпност като предварително условие за приемането им в шенгенската зона. Което даде повод на британския Файненшъл таймс да цитира неназован дипломатически източник (разбирай официален!), че влизането на двете съседки в зоната ще бъде въпрос по-скоро „на години, а не на месеци”. И как да се повярва на страна като България, където през седмицата бяха задържани десетина пътни полицаи, взели за два месеца около 1000 подкупи от шофьори, че подобно поведение няма да имат граничните служители и митничарите, да речем? Или на едно цяло силово ведомство като вътрешното, което дрънка паничката пред външни спонсори за милостиня, с която твърди, че иска да облече по-прилично своите обосяли и обедняли полицаи, от които се очаква да не се поддават на корупция и престъпни изкушения?

Епицентър на емигрантско цунами

Нима в Брюксел не следят внимателно какво се случва в българската съдебна система през тези дни? Скандални шуробаджаначески назначения в Софийския градски съд, протестни оставки на знакови юристи в провинцията и членове на ВСС, несекващ политически натиск върху независимата по конституция съдебна власт, забавени съдебни дела, очаквани с години от Европа присъди за знакови фигури от престъпния свят... Тези констатации вероятно ще залегнат в политическите оценки на очаквания в София с тих ужас юлски доклад на ЕК за наблюдението по правосъдие и вътрешен ред и тъкмо въпросните оценки ще повлияят в огромна степен върху бъдещото решение за допускане на страната в шенгенската зона.

Какво да кажем и за постоянното нагнетяване от страна на крайните националисти и ксенофоби етническо напрежение в страната? Не толкова имигрантски вълни отвън (малцина дори отчаяни северноафриканци избират да бягат към Европа през страна, която често е по-бедна от собствените им държави!), а емигрантски цунамита, пораждани от постоянните заплахи и националистическия език на омразата, нищо чудно в даден момент да повторят комунистическия позор от края на 1980-те, наречен „възродителен процес”, като този път напускащите държавата няма да са единствено мюсюлмани, но и групи от по-големите етнически малцинства. А нима това не е крайната цел на запенените местни „патриоти” и техните ловки ДС-кукловоди, на които се удава възможност да довършат започнатото от тоталитарния режим?

Борба срещу бедността в Шенген?

За какво доверие от страна на Европа може да се говори, когато качеството на държавно управление, на икономиката, на живота, на образованието, на културата в най-бедната европейска държава неудържимо се влошава, което обяснява и защо един от патетичните лозунги в предстоящата кампания за президентския и местен вот е, представете си, „На борба срещу бедността!”. И такава борба ще се води през второто десетилетие на 21-век в държава, която членува в НАТО и ЕС, а сега има претенциите да влезе и в подреденото шенгенско пространство?

В подобна обстановка въпросите дали и кога България ще бъде допусната до зоната могат да вълнуват единствено неколцина местни политици и евродепутати и техните медии, но не и обикновения българин, за когото те отдавна нямат реален смисъл и който в битката за оцеляване въобще не се вълнува дали ще е „шенгенец” или не. Подобна е и гледната точка на големите европейски държави, които още дълго време ще успокояват крайдунавските емоции с удовлетворителната за всички информация, че молбата на съседките за Шенген всъщност е отхвърлена.