Разединени срещу Орешарски

ДВ: Д-р Арнд, защо протестът срещу политиката на новите управляващи повяхна? Защо, според Вас, намаляха участниците в ежедневните шествия?

Д-р Арнд: Защото хора, които работят, не могат да издържат на натоварването да протестират непрекъснато в продължение на месеци. Това обаче не означава, че духът и идеята, които стоят зад протестите, са мъртви. Протестиращите не са се предали, нито са фрустрирани.

ДВ: Доколко разединението на дясната политическа опозиция в България помага на правителството да остане на власт?

Д-р Арнд: Протестите не бива да бъдат обвързвани с десните партии. Реформаторският блок все още има твърде плахи контакти с протестиращите. Десните партии и протестиращите са различни субекти. Мисля, че проблемът на протестното движение е, че то не вижда в нито една партия свое политическо представителство. Досега протестиращите не успяха да покажат, че са в състояние да създадат собствена партия. Но това не означава, че протестите са безсмислени.

ДВ: На протестите се забеляза един вид „ревност“ спрямо опитите на привърженици на ГЕРБ да подкрепят шествията. Как ще коментирате подобна реакция?

Д-р Арнд: Не бива да се отрича правото на партийни членове да се присъединяват към протестите, защото и тези хора са част от гражданското общество. Не разбирам защо привърженик на която и да е политическа сила да не може да участва в прояви на гражданското недоволство. Според мен нямаше опити за възсядане на протестите от страна на партиите. Неприязънта между ГЕРБ и партиите в Реформаторския блок не се дължи на управлението на сегашната коалиция, а се корени назад във времето, когато управляваше ГЕРБ.

ДВ: Кои са основните различия между ГЕРБ и партиите в Реформаторския блок?

Д-р Арнд: Мисля, че трябва да говорим повече за общото между тези политически формации, а не да подчертаваме различията между тях. За съжаление десният политически спектър в България винаги е показвал отчетливи тенденции към разцепление. Така например могъщият някога Съюз на демократичните сили се разпадна на три малки партии. Що се отнася до Реформаторския блок, решаващ момент за него е възможността той да се превърне в избираем субект - съюз от партии, който да бъде припознат от десните избиратели като алтернатива на сегашното управление. Този съюз се нуждае не от най-малък общ знаменател, а от обща програма. Неговата жизнеспособност ще проличи, ако партиите в Реформаторския блок успеят да се договорят за общи избирателни списъци с кандидати за народни представители. Ако това се случи на предстоящите през май избори за Европейски парламент, Реформаторският блок ще има бъдеще. Ако този тест се провали, лично аз ще съм песимистично настроен относно бъдещето на тази формация.

ДВ: Как гледат европейските дясноцентристки партии на разединението на десните в България?

Д-р Арнд: Желанието на Европейската народна партия (ЕНП) е да види дясната опозиция в България обединена. С изключение на формацията на Меглена Кунева, партиите от Реформаторския блок членуват в ЕНП, също както и ГЕРБ. В Брюксел не крият изненадата си от обстоятелството, че българските партии от семейството на ЕНП не виждат кой е истинският им политически противник в страната. Затова ЕНП имаше намерение да покани в Брюксел ръководствата на членуващите в нея български партии, за да бъде дискутирана съвсем открито темата за разединението и пътищата към единодействие срещу правителството. За съжаление поради тежко заболяване на председателя на ЕНП се налага срещата засега да се отложи.

ДВ: Какви са очакванията Ви за тази среща в Брюксел?

Д-р Арнд: Очаквам в разговорите да бъдат очертани областите, в които мненията на партиите съвпадат. Познавам добре участниците и знам, че има точки, в които позициите им се припокриват. На базата на общите позиции трябва да се противодейства на сегашните управници, както правят опозиционните партии навсякъде в Европа. България в момента се нуждае от единна разумна дясна опозиция, която да критикува правителството в съдържателен план.

ДВ: Какви са шансовете за дясно обединение?

Д-р Арнд: Мисля, че ако се стигне до предсрочни избори, в Народното събрание биха влезли четири партии: ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС и БСП. Ако след това ГЕРБ и Реформаторският блок при аритметично мнозинство не съставят коалиционно правителство с обща програма, те биха постъпили много неразумно. Но това са само хипотези, тъй като засега не виждам шанс за нови избори. Предсрочните избори са възможни само ако правителството загуби подкрепата на „Атака” в Народното събрание, или пък ако уличният натиск нарасне неимоверно и правителството просто няма друг изход, освен да си подаде оставката. Последното може да се случи само ако през зимата към политическите протести се прибави и социално негодувание. Вече видяхме, че за да падне правителството, не е достатъчно 30 хиляди души да излизат всеки ден по улиците на София. Явно този брой трябва да набъбне до шестцифрено число. Дали това ще се случи, не знам, а и не го желая на страната. Като германец засега съм доволен, че правителството все още не бърка дълбоко в „кацата“ с дълговете.

ДВ: Но проектът „АЕЦ Белене“ все още не е свален от програмата на кабинета „Орешарски”...

Д-р Арнд: Този опасен за дълговото бреме на България проект действително не е снет от дневния ред, но според мен е малко вероятно в обозримо бъдеще той да се осъществи, защото няма как това да стане, без да възникне въпросът за инвеститора, който ще го плати. Колкото повече се опитвам да разбера случващото се в българския енергиен сектор, толкова по-объркани стават представите ми. И досега не мога да разбера например как се формират цените за крайните потребители на енергия в България. Но знам едно: че потенциалът за широко недоволство както от равнището на цените, така и от начините на образуването им, продължава да е налице - заключава д-р Марко Арнд, шеф на софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер“.