Ромите в Унгария – неинтегрирани, но успешно дисциплинирани

Убийците пристигнали в полунощ: първо подпалили къщата, а когато семейството с две деца тръгнало да бяга от пламъците, нападателите открили стрелба по тях с пушки с рязана цев. 28-годишният баща Роберт Чорба и четиригодишният му син загинали, дъщерята оцеляла, макар и тежко ранена, а майката се отървала с по-леки наранявания.

Друго чудовищно престъпление от серията расистки убийства на роми е извършено в селище на около 60 километра югоизточно от Будапеща. През 2008 и 2009 година там загинали общо шестима роми, а други 55 души, повечето от които също роми, били ранени, някои тежко.

Успешна ромска интеграция?

Тези убийства бележат връхната точка във вълната от антициганизъм в Унгария. Преди 10 години - в крайната фаза от управлението на едно корумпирано и хаотично социаллиберално правителство - навсякъде в Унгария маршируваха десноекстремистки групи, настоявайки за "решаване на циганския въпрос".

Днес четиримата извършители на серията убийства са в затвора, а насилието срещу роми изглежда като далечен спомен от миналото. Правителството на Виктор Орбан вижда в това положително развитие в страната един от големите си успехи. Представители на управляващите подчертават, че правителство води безкомпромисен курс срещу десноекстремистките прояви и полага успешни усилия за интеграцията на ромите - най-вече чрез своята програма за социално подпомагане. 

Маргинализираното малцинство

Критиците обаче гледат на интеграцията на ромите другояче. Те твърдят, че правителството на Орбан си е присвоило определена антициганска реторика, съобразявайки се с нагласите на своя електорат.

От друга страна ромите са изтласкани в периферията на обществото чрез регулаторно-политически социални мерки. "Обществото се успокои, защото държавата осъществява това, което много хора си представят като твърд подход спрямо циганите", казва ромският активист Аладар Хорват.

Той е първият депутат-ром от Либералната партия след края на диктатурата в Унгария. "Много хора симпатизират на партията Фидес, защото тя дисциплинира ромите", споделя той.

Опасни предразсъдъци

Самият Орбан не е изявен противник на ромите, което обаче не му пречи да не е последователен в отношението си към тях. Навремето той бе казал, че ромите също трябва да работят, за да има в Унгария достатъчно данъкоплатци. "От престъпност не може да се живее! Също и от социални помощи", посочи тогава Орбан.

Колективното заклеймяване на ромите като престъпници и мързеливци е широко разпространен унгарски наратив, който Орбан използва за послание към своите избиратели. 

Истинска интеграция?

На практика в Унгария не е осъществена истинска интеграция и включване за повечето от живеещите в страната между 600 хиляди и 800 хиляди роми. Общественополезният труд е задължителен за получателите на социални помощи - който отказва да работи в комуналните услуги, губи правото на помощи. Според унгарските социолози, комуналната дейност не е открила пътя към свободния трудов пазар за повечето участници. Законовите рамки позволяват на местното управление да контролира почти като полиция бедните хора, сред които има и много роми. При недостатъчна хигиена в домакинството или бягства на децата от училище, бедните домакинства са заплашени от незабавно спиране на социалните помощи. А сегрегацията в училищата се е превърнала в неписан закон за много региони в Унгария. Докато бедните и ромските деца ходят в държавните училища, децата на заможните унгарци посещават частни училища, финансирани косвено от държавни фондации. 

Виктор Орбан обяви нова обхватна програма за подпомагане на семействата. В рамките на тази програма родителите могат да получават изгодни заеми при положение, че през последните три години са работили и са плащали данъци. Ясно е, че тези мерки не засягат ромите. "Унгарската социална политика не се съобразява с живеещите в дълбока бедност, към които принадлежат и повечето роми", казва бившият либерален депутат Йозеф Гуляш, който от десет години координира частна инициатива за подкрепа на оцелелите от серията ромски убийства. "Включването на ромите в обществото е още по-безперспективно, отколкото в началото на новото хилядолетие. Положението на оцелелите от серията ромски убийства също показва това много отчетливо", допълва той.

Забравени

Елизабет Чорба - майка на убития Роберт Чорба - се е примирила с мъката си. Тя живее с децата и внуците си само на няколко крачки от мястото на убийството в къща, плачеща за ремонт. Нейният съпруг е починал през 2013 година, а децата и внуците ѝ преживяват от нередовна работа на парче. Семейството получава редовна помощ само от инициативата на Йозеф Гуляш. Никой друг не се сеща за тях - нито от общината, нито някой политик се е сетил да се обади по случай навършването на 10 години от убийствата.