Румънската църква винаги е била прислужница на властта

Както припомня изданието, при свалянето на румънския диктатор Николае Чаушеску през декември 1989 г. Румънската православна църква (РПЦ) не застана на страната демонстрантите, за разлика от Протестантската и Католическата църкви. Тогава патриарх Теоктист е принуден да се оттегли заради декларацията си за лоялност към режима на Чаушеску в последните му дни; няколко месеца по-късно обаче той си възвръща поста и започва да си сътрудничи с посткомунистическите управници.

Този епизод е симптоматичен, смята изданието и отбелязва, че РПЦ търси близостта с държавната власт и я легитимира срещу солидна финансова издръжка. Както и в други православни страни, и в Румъния църквата умело използва създалия се след края на комунизма вакуум на идентичността и отново заема централно място в политическия живот на страната. Тя обаче продължава традицията на авторитаризма с подчертано антизападни тенденции - сговорничи с трите диктатури в Румъния през 20 век: монархическата (1938 - 1940), военната (1940 - 1944) и комунистическата (1944 -1989). През войната много румънски духовници възторжено подкрепят движението на легионерите, т.е. румънския фашизъм, отбелязва още изданието.

От новата комунистическа власт след войната румънското православие се възползва, като с дейното съучастие на своя патриарх разбива и експроприира обединената църква в Трансилвания. Така по волята на Сталин е прекъснат един от най-важните мостове към западния свят. След 1989 г. православната църква осуетява връщането на отнетата собственост - неслучайно, защото самата тя е най-облагодетелствана от експроприацията. Значителна част от днешното ѝ богатство идва от конфискуваните имоти на други църкви. Много духовници сътрудничат навремето на Секуритате и превръщат църквата във властови инструмент на режима, коментира НЦЦ. Както и в някои съседни православни страни, РПЦ не е преодоляла комунистическото си минало и не иска да отвори досиетата. Тя не желае критични проучвания, посочва още изданието.

В Румъния църквата има голям авторитет. Данните сочат, че румънското общество е сред най-праведните в цяла Европа. РПЦ се възползва от това и разширява влиянието си. Изборните кампании не минават без църквата. През 2014 г. много румънски духовници се обявиха срещу сегашния президент Клаус Йоханис, мотивирайки това с етническата и религиозната му принадлежност към германското лутеранство. 

На натиска на РПЦ са се поддавали почти всички румънски правителства досега. Изданието пише, че близост с нея търсят повечето партии, но най-тесни контакти има олигархичната Социалдемократическа партия, която понастоящем руши правовата държава в страната. Тази партия се отблагодарява на църквата не само с щедро държавно финансиране, а и с опрощаването на данъци.

През последните години РПЦ все повече засилва авторитарния си курс, констатира изданието. Посочва се също размяната на помпозни посещения на патриарсите в Букурещ и Москва - и то на фона на старата ненавист на румънците към свръхсилната съседна страна. Руското правителство използва румънското православие като лост за влияние над най-важната черноморска държава от НАТО, посочва НЦЦ. Напълно в духа на Русия са и кампаниите на РПЦ в защита на семейните ценности и срещу хомосексуалността - кампании, които засилват антизападните настроения в страната.

Румънската православна църква не е допринесла с нищо за демократизацията на страната след 1989 г. Неспособността ѝ да се вгледа критично в себе си я превръща в пленник на собственото минало, а антизападните ѝ традиции и моралната ѝ компрометираност я правят лесна жертва на Москва, смята НЦЦ. "Напоследък в Румъния отново се чувства духът на Секуритате. И църквата също носи вина за това", заключава изданието.