Русия и "неблагодарните източноевропейци"
Всеки нов демонтаж на съветски военни паметници в Източна Европа е всъщност най-хубавият подарък за днешната руска пропаганда. Защото излиза, че руските официални лица казват истината, когато говорят за фалшифицирането на историята, за неблагодарността на източноевропейците към Москва, за опитите да бъде принизена ролята на Червената армия за освобождаването на Европа. И когато сега Сергей Лавров казва, че Полша е шампион по разрушаване на съветски паметници, той направо тържествува. Сякаш иска да каже: Виждате ли? Нали ви предупреждавахме!
Защо намразиха съветските паметници
На 9 май тази година, когато Владимир Путин и други руски лидери ще се включат в празненствата за Деня на победата, темата със сигурност няма да бъде подмината - ще се изговорят куп неща за пренаписването на историята и войната срещу паметниците. Тези слова са известни отдавна - чували сме ги неведнъж от най-високо място. "Трябва да бъдат пресечени всякакви опити за клевети и фалшификации на миналото. В това число и опитите да бъде принизена ролята на нашата страна в разгрома на нацизма!", каза Владимир Путин преди броени дни. Той заяви нещо подобно и миналата година. По-миналата - също. Упоменаването на "опитите за принизяване ролята на нашата страна" е станало задължително за официалната руска реторика.
Впрочем, през последните години често чувахме и аргументите на хората, които одобряват събарянето на паметниците на Червената армия в Източна Европа. За страните от бившия съветски блок освобождението през 1945 година се превърна в десетилетен "ограничен суверенитет", а бронзовите, гранитни и бетонни червеноармейци напомнят на българите, поляците и останалите източноевропейци не толкова за радостта от освобождението от нацизма, колкото за следвоенните години на политически терор и комунистическа диктатура.
Когато в Прага боядисаха паметника на съветския танк в розово, протестът беше не толкова срещу съветските танкове през 1945, колкото срещу танковете от 1968 година. А когато през 2007 година естонците демонтираха "Бронзовият войник" в Талин, те се разделиха символично със съветската окупация, а не с паметта за войната. За Полша пък да не говорим - пределно ясно е, че страната, поделена през 1939 година между Хитлер и Сталин и преживяла ужаса от Катин, има право на собствено отношение към тази война. Отношение, което се различава от написаното в съветските учебници по история.
Не е само миналото
Участниците в споровете около съветските паметници винаги се позовават на миналото. Защитниците - на героичното, противниците - на трагичното минало. Но нека да погледнем на тези спорове за историята през призмата на настоящето. В края на 1980-те години, когато народите от Източна Европа сваляха своите комунистически режими, никой не говореше за разрушаване на съветските военни паметници. Те просто не влизаха в списъка на най-неотложните проблеми, с които се сблъскваха тогава хората от източноевропейските страни. Проблемът възникна едва сега, в наше време, когато официална Русия реши да превърне победата от 1945 в основен стълб на своята политическа и пропагандна координатна система.
Актуализирайки темата за Втората световна война и представяйки се за наследник на всичко хубаво, което донесе на света победата над нацизма, руската държава разбуди и онези демони, за които преди изобщо не мислеше. По съветско време черно-оранжевата Георгиевска лента, или както я наричаха в СССР - гвардейската лента, се появяваше само по пощенските картички за 9 май и по празничните мундири на ветераните от войната. В Путинова Русия обаче Георгиевската лента се превърна едва ли не в най-актуалния политически символ.
И изведнъж източноевропейските паметници на съветски войници, които през следвоенните десетилетия се бяха слели с пейзажа, се събудиха за нов живот, а към тях се прибави и цялата официална руска ценностна система, излизаща далеч извън пределите на войната с нацистка Германия. Путин и неговите съратници толкова много говориха за 1945 година, че превърнаха тези паметници в свои собствени. И ако поляците вече не искат да ги виждат по своите улици и площади, крайно време е да се замислим какво стои в дъното - може би обстоятелството, че Москва реагира всеки път болезнено и агресивно, когато се поставя под въпрос непоклатимата съветска версия за тази война. "Ние сме наследници на Победата!", казва Кремъл. На което Източна Европа отговаря: "Значи Победата това сте вие? Добре, тогава ще се отнасяме към вашите паметници така, както се отнасяме и към вас".