Русия не винаги ги е мразела

ДВ: Как стана така, че липсата на толерантност към хомосексуалните днес е толкова широко разпространена в Русия?

Ирина Ролдугина: Хомофобията е комплексен феномен. Много са причините за него, а също и факторите, от които той зависи. Ако вземем предни периоди от историята, като например Средновековието, ще установим, че Европа тогава е била много по-хомофобски настроена от Русия. Но също и по-късно - в края на 19-и и началото на 20-и век - в Русия не е имало нито смъртни присъди, налагани за сексуални връзки  между мъже, нито големи скандали или зрелищни съдебни процеси, както в Европа. Нека припомня само случая с Оскар Уайлд. Но от това не бива да заключаваме, че Русия е особено толерантна. Сегашната хомофобия в Русия води началото си от сталинистко време, според мен. Тя е тясно свързана със трудовите лагери  и йерархическия ред зад телените огради. Хората, които са били вкарвани в лагерите на Сталин, за първи път са се озовавали в еднополова среда и то сред хора, често пъти склонни към насилие.

ДВ: Каква политика е преследвал Сталин спрямо хомосексуалните?

Ирина Ролдугина: През 1934 г. Сталин отново криминализира сексът между мъже. Освен това той забранява абортите и прави разводите много трудни. Интересно е това, че - за разлика от откритата и шумно водена кампания против абортите – текстовете, забраняващи секс между мъже, биват прокарани почти незабелязано. След това тайната полиция започва да извършва масово арести на хомосексуални в Москва и Ленинград. Но съветското ръководство никога - нито през трийсетте години, нито по-късно - не е искало да затваря хомосексуалните в лагери, или да ги унищожава, както в нацистка Германия, например. Хомосексуалната ориентация на хората е била само още един лост за тяхното потискане. Съветският режим, КГБ, са използвали този механизъм много широко, за да изнудват чужди дипломати и студенти, или направо да ги гонят от страната. Подобен наказателен подход срещу лесбийството обаче не е имало в Съветския съюз. То обаче е било смятано за болестно състояние. Лесбийките са били принудително вкарвани в болнични заведения и са били изолирани от обществото.

ДВ: Сред краха на Съветския съюз, през 1993 г. хомосексуалните връзки между пълнолетни мъже отново са легализирани. Макар че президентът Путин не въвежда наказания за хомосексуални, мнозина наблюдатели правят паралели по тази тема между него и Сталин. Защо?

Ирина Ролдугина: Путин може и да не залага на санкциите, но се ръководи от същата логика. Сегашният закон срещу "хомосексуалната пропаганда" разглежда хомосексуалността като нещо криминално, като болест. На хората се внушава, че всеки, който проявява такива наклонности, трябва да се срамува и да ги крие. Според различни данни, броят на криминалните престъпления, извършени срещу хомосексуални, е нараснал. Но в Русия няма официална статистика за това: първо - такива деяния рядко биват официално регистрирани от властите, и второ - често полицията не вижда в тези престъпления никакви мотиви, свързани с омраза. Със закона се цели да бъде поляризирано руското общество, а "малоценните" обществени групи да бъдат заклеймени. Най-низките човешки инстинкти, представяни за "традиционни ценности", биват насочвани срещу най-чувствителните групи от населението. За държавната власт хомофобията е практическото средство за разпалване на омраза в страната.  

ДВ: През 1990 Световната здравна организация (СЗО) реши да извади хомосексуалността от списъка със заболяванията. Защо в Русия хомофобията все още е толкова разпространена?

Ирина Ролдугина: Хомофобията произвежда омраза - понякога в отвратителни форми. Но срещу нея можем да се борим - тя не ни е вродена. В миналото в Холандия хомосексуалните контакти са били наказвани със смърт. Междувременно има редица страни, в които са разрешени браковете между еднополови индивиди – и никой не забелязва тези държави да са проядени от морална развала. Точно обратното - обществото там е много по-живо и по-свободно. Ако в Русия нямаше целенасочено разпалване на омразата срещу хомосексуалните, ако полицията действаше по-професионално и не беше толкова корумпирана, а в училищата се водеше разяснителна кампания, в руското общество нямаше да говорим за хомофобия, а за хомосексуалността като нещо естествено. В Русия имаме  една доста специфична държавна власт. За нея омразата е идеалното средство, за да укрепва позициите си.

*Ирина Ролдугина е доцент по история в Икономическия университет в Москва – едно от водещите висши учебни заведения  в Русия. С нея разговаря Елина Ибрагимова.