"Руснаците биха предпочели да живеят в някоя богата страна"

"Киевската" станция на метрото в Москва е произведение на изкуството. Стените ѝ са декорирани с мозаечни пана и стенописи, посветени на руско-украинската дружба. В наши дни Москва и Киев обаче са по-силно разединени от когато и да било.

Западни тайни служби в последно време предупреждават, че Русия е прехвърлила поне 70 000 свои войници край границата с Украйна и че руският президент Путин може би се готви за инвазия в съседната страна.

"Ние, руснаците, не желаем война. Никой не иска подобно нещо. Украинците са същият народ като нас, те са славяни, наши приятели. Но политиците - там горе - си взимат решенията, без да ни питат", казва една жена пред "Киевската" метростанция.

През 2014 година Русия анексира украинския полуостров Крим. Москва подкрепя и сепаратистите в Източна Украйна, макар че руски правителствени представители отричат всякаква пряка намеса в конфликта.

Сложна обща история

Представата за украинците като "братска нация" е широко разпространена в Русия. Това зарежда с допълнително емоционално напрежение конфликта в Източна Украйна и го отличава от други войни между народностни групи в бившите съветски републики - като например сраженията за Нагорни Карабах. 

В днешна Русия живеят най-малко два милиона украинци. Съществуват и безкрайно много семейни връзки между представители на двата народа. Много руснаци гледат на Киев като на люлка на руската нация, защото днешната украинска столица е била център на "Киевска Рус" - средновековната федерация на славянските народи.

В своя статия от юли 2021 президентът Путин дори обяви, че руснаците и украинците са "един народ" и Западът бил този, който се опитва да вбие клин между тях.

Ето, че Путин вече вкарва в действие и военните, за да демонстрира отново своята позиция по отношение на Украйна. Последното предислоциране на войски беше второто за тази година. Руски наблюдатели смятат, че в случая не става дума просто за неясни носталгични спомени за единство. Според тях, дрънкането на оръжия срещу Украйна представлява целенасочена стратегия на Путин.

"Кремъл смята, че Западът изцяло игнорира руските интереси, докато Русия говори на езика на дипломацията", казва пред ДВ Дмитрий Тренин, директор на Московския център "Карнеги".

Каква цел преследва Путин?

В последния си видеоразговор с американския президент Джо Байдън Путин е подчертал, че евентуалното приемане на Украйна в НАТО би означавало прекрачване на една червена линия за Русия. Той е поискал и гаранции, че НАТО няма да се разширява повече на изток. Руският президент гледа на НАТО като на сериозна заплаха - така смята не само Тренин, но и политологът Константин Калачов. "Путин иска две неща: стабилност и суверенитет, а в неговите очи НАТО застрашава и двете", казва Калачов пред ДВ.

Разполагането на руски войски по границата с Украйна преследва обаче и вътрешно-политически цели, смята политическият съветник Абас Галямов, който едно време пишеше речите на Путин. "В крайна сметка анексията на Крим издигна популярността на Путин до 88%, а сега той иска на всяка цена да обори онези, които биха си помислили, че  президентът вече не е това, което беше, или че показва слабост спрямо Украйна", твърди Галямов.

Мащабна инвазия в Украйна обаче не би била никак популярна, добавя политическият съветник: "Руснаците вече са се убедили, че победите в чужбина носят не само национална гордост, но и политическо потисничество и снижаване на жизнения стандарт у дома", казва той. Анексията на Крим вкара Русия в международна изолация и ѝ докара санкции от страна на САЩ и ЕС.

"През последните години много от руснаците имаха чувството, че живеят в състояние на война", казва социологът от Центъра "Левада" Степан Гончаров. "Това постоянно напрежение постепенно се превърна в бреме за хората. Първоначално темата за войната беше нова за тях и им върна чувството, че са Велика сила и велика нация", казва Гончаров с поглед към украинския конфликт и руската намеса в Сирия. "Но междувременно руснаците биха предпочели да живеят в друга държава, която не е така амбициозна по отношение на външната политика, но затова пък е по-щедра и грижовна спрямо своите собствени граждани, за да могат те да живеят в една стабилна, надеждна и заможна страна".