Коментар на Иван Преображенский:
Едно основно правило в качествената пропаганда гласи: чисти лъжи трябва да се повтарят многократно, докато се превърнат в полуистини. Именно този принцип е и в основата на пропагандната кампания срещу емиграцията от Русия. Пропагандаторите в руските медии твърдят, че само неудачниците напускали страната, а истинските професионалисти се завръщали масово в Русия.
Руснаците на Запад са нещастни?
Вестник "Известия" и неговите пропагандаторски приятели твърдят, че "златният век" на поредната вълна руски емигранти е приключил. За специалистите било невъзможно да се устроят в страните от ЕС. Те или миели подовете, или събирали гнили картофи. Освен това в Европа постоянно се провеждали някакви антируски акции. Изданието обобщава, че руските висшисти работели по европейските строежи, а доцентите и професорите постъпвали много по-умно - те се завръщали с хиляди в Русия.
Пропагандните статии се базират на лични примери за неудачна адаптация на Запад. Например: "Една млада рускиня искала да емигрира, но след екскурзията си на Запад, веднага се отказала и заявила, че никога няма да предаде паметта на дедите си". Детинските истории се покриват с уж достоверна статистика. Така например вестник "Известия" твърди, че в Русия вече са се завърнали 150 000 души, от които 30 000 са пристигнали от страни на ЕС. Руската статистика обаче най-често противоречи на данните, които предоставят западните страни. Дори независимите експерти твърдят, че днес броят на тези, които напускат Русия, е по-висок от този на завръщащите се. А има и стотици хиляди, които не се отказват от руската си адресна регистрация, поради което е трудно да бъде установен точният им брой.
Пътувайки из Европа, човек веднага забелязва колко много рускоговорящи има в ЕС. И това не са само нискоквалифицирани хора. Руският език се среща по всички "етажи" на живота. Гледаш с дъщеря си френско-чешки анимационен филм и се улавяш, че четеш в надписите повече руски, отколкото чешки имена. Отиваш на конференция и обръщаш внимание на броя на бившите руснаци в поредния университет. Купуваш си някакава стока "Made in Germany" и установяваш, че е произведена от "подозрителния" предприемач Кузнецов. Неочаквано ти се иска да се съгласиш с руските дипломати, които редовно напомнят на европейските си колеги, че руският език е едва ли не най-разпространеният в ЕС.
Независимо от трудната адаптация, броят на мигрантите от Русия по-скоро се увеличава, отколкото да намалява. По-рано Кремъл не се вълнуваше от това. Точно обратното. Дмитрий Медведев открито казваше, че всеки, комуто животът в "нашата страна" не е по вкуса, може спокойно да я напусне. Сега обаче отношението към емигрантите значително се променя.
За какво са му на Кремъл емигрантите?
Каква е причината за промяната на отношението на руската власт към емиграцията? Поръчителите на пропагандните статии не казват какъв ефект искат да постигнат, затова не ни остава нищо друго, освен да направим няколко предположения:
Вариант №1: Това може да е сигнал, изпратен към руския елита след емигрирането на бившия депутат Воронеков и съпругата му. Посланието: да не тръгнат всички след тях. Но тази версия е по-скоро смешна. Може би и поради факта, че семейството на Воронеков се е усторило доста добре в Украйна.
Вариант №2: Възможно е по този начин да се реагира на призива на опозиционера и бивш политически затворник Илдар Дадин. Излизайки от затвора, той посъветва всички "нормални хора" да напуснат колкото се може по-бързо Русия. За Дадин "нормалните хора" са явно опозиционерите. така че и тази версия е малко вероятна. Защото не можем да очакваме от руските управници изведнъж да заповядат на пропагандната машина да попречи на емиграцията на опозицията.
Вариант №3: Вероятно руските власти знаят (или мислят, че знаят) това, което ние не знаем. А именно: че ръстът на емиграцията е приел застрашителни мащаби и изобщо не е свързан с политическите позиции на заминаващите. А това вече застрашва жизнения комфорт на управляващата класа, която в задълбочаващия се конфликт със Запада осъзна, че тя и нейните деца имат нужда от инженери, лекари и учители. И това отлично съвпада с новия руски политически мит, съгласно който страната е обсадена крепост и трябва да напрегне всички сили, за да победи. Сякаш Кремъл иска да каже "Имаме нужда от всички!" и в стила на романа на Оруел "1984" се опитва да накара дори и опозиционерите да осъзнаят, че няма къде да избягат и са принудени да се прегърнат с "по-големия брат".