САЩ и техните арабски съюзници

Саудитска Арабия, Катар, Йордания, Бахрейн и Обединените арабски емирства - това са петте арабски държави, които участват по един или друг начин във въздушните удари на САЩ срещу позиции на "Ислямска държава" в Сирия. Включването им в коалицията срещу ислямистите е мъдър политически ход на американския президент Обама. Защото за разлика от предшественика си Джордж Буш, сегашният обитател на Белия дом се застрахова по този начин срещу популярното обвинение, че Америка водела война срещу исляма и мюсюлманите, за да прокара своите властови и икономически интереси. Сега, след като в американската операция участват и пет арабски държави, това обвинение е вече неоснователно.

Участието в бомбардировките на тези пет арабски държави със сунитско управление отправя и друг важен сигнал: по този начин властимащите в тези страни заемат ясна позиция срещу тероризма и бруталното насилие на джихадистите. А това е изключително важно на фона на обвиненията, че страните от Персийския залив умишлено са насърчавали действията на джихадистите в сирийската гражданска война с цел да отслабят позициите на сирийския диктатор Асад и неговия шиитски съюзник Иран.

Дилемата

Означава ли това, че в позицията на тези държави е настъпил пълен обрат? Очевидно да, макар това да им отне доста време. Но и причината е повече от ясна: арабските държави възприемат "Ислямска държава" като заплаха за собствените си управленски системи. Джихадистите са предизвикателство най-вече за Саудитска Арабия, която е хем фундаментална ислямска държава, хем поддържа стратегическо партньорство със САЩ. Посланието е ясно: режимът в Саудитска Арабия няма никакво намерение да преотстъпва водещата си роля в арабско-ислямския свят на конкурентни сунитски групировки или пък на шиитски Иран.

Но влизайки в коалицията срещу джихадистите, арабските режими поемат и висок вътрешнополитически риск. Защото макар голяма част от арабското население да е против методите на "Ислямска държава", радикалните ислямистки течения се радват на одобрение в Арабския свят. Ако въздушните удари започнат да причиняват големи загуби сред цивилното население или пък донесат ползи на сирийския диктатор Асад, който умишлено не беше поканен в коалицията, това много бързо може да обърне настроенията в Арабския свят. Нито една от двете опции не бива да се изключва: известно е, че няма "чисти войни", още по-малко пък когато се водят от въздуха. А въоръжаването на сирийските опозиционни групировки далеч не е толкова напреднало, че да им позволи да воюват едновременно срещу Асад и срещу джихадистите.

Опасност от нови конфликти

Трудно е да се предвиди какви ще бъдат дългосрочните последствия от сегашните действия срещу "Ислямска държава". Възможно ли е джихадистите и свързаните с Ал Кайда групировки да бъдат победени само от въздуха, без боеве по суша? Едва ли. Малко вероятно е и друго: Ирак и Сирия да се превърнат в нормални национални държави, в които различните религиозни групи си поделят справедливо властта и живеят в мир помежду си. В същото време мечтата за създаване на кюрдска държава на територията на Сирия и Ирак, а вероятно и в Турция, днес изглежда по-реалистична от когато и да било. А това предвещава нови кървави конфликти в региона.

В целия Близък и Среден изток картите се раздават наново. С неизвестен резултат. Сигурно е само едно: че всички актьори от региона преследват най-вече една цел - да запазят властта си.