САЩ са длъжни да поемат отговорност!

Едва ли има друга неприятна ситуация, към която така идеално да приляга фразата: "Нали ти казах, че така ще стане!" Само два месеца преди САЩ да нахлуят в Ирак през 2003 г., ЦРУ е предупредило в поверителен доклад Белия дом и Конгреса на САЩ, че свалянето на Саддам Хюсеин от власт може да засили ислямския тероризъм в Ирак и региона. Като реалистичен сценарий документът тогава е оценявал и възможността, в Ирак да избухнат насилия между различни регионални групировки.

Президентът Джордж Буш явно е игнорирал предупреждението - той постоянно повтаряше, че светът ще бъде по-добър без Саддам Хюсеин. След 14 години на неспиращи кървави сблъсъци, в които загинаха десетки хиляди души, днес в Ирак се появи ислямистка терористична групировка, която заплашва да превземе цялата страна и която е прекалено радикална дори в очите на Ал Кайда.

С кашата в Ирак сега трябва да се справят двама противници на войната в Ирак: президентът Барак Обама и военният му министър Чък Хейгъл, който още като сенатор сравняваше Ирак с Виетнам. Двамата са изправени пред Херкулесова задача: ако иска да попречи на ултрарадикалните бойци от ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) да подчинят цял Ирак, на Обама ще му се наложи да си изцапа ръцете с кръв и да се намеси в иракския хаос, забъркан от привържениците на различни народностни групи и вероизповедания. Това е парадокс, защото Обама влезе в Белия дом с обещанието да прекрати войната в Ирак. Той наистина изпълни това обещание, когато преди 2 години изтегли американските бойни части от Ирак.

Противникът на войната в Ирак е принуден да действа

Междувременно американският президент изключи възможността да изпрати свои войници в Ирак, но реално погледнато САЩ нямат друга опция срещу бойците от ИДИЛ освен военната. Независимо от това, че американците и съюзниците им от НАТО в продължение на години обучаваха иракската армия, тя очевидно не е в състояние сама да се справи със заплахата. И понеже Ирак няма военна авиация, САЩ са единственият партньор на Багдад, който е в състояние с удари от въздуха да спре настъплението на джихадистите. За тази цел на Обама ще му се наложи да изпрати разузнавателни дрони, а в случай на нужда - дори и бойни самолети в Ирак. Наскоро Вашингтон отклони подобно искане на иракското правителство.

Сега Обама е длъжен да поеме своята отговорност и да изпълни молбата на Багдад. Допълнително САЩ ще трябва да окажат необходимата логистична подкрепа на иракските въоръжени сили, да им предоставят разузнавателна информация и да им помогнат да разработят стратегия за спиране на ислямистите. Не е изключено вече да се подготвят подобни действия. Бедата е там, че това би представлявало само временно решение на проблема. Изпращането на американски войски в Ирак, които да осуетят похода на ислямистите от ИДИЛ към Багдад, би могло да се сравни с опит да се излекува гнойна рана с помощта на лепенка.

Това средство може за кратко да спре кървенето, но не и да излекува възпалението отдолу. Кой иска да превърне Ирак - една почти провалена държава с неспособни институции - във функционираща страна, ще е принуден (отново) да се посвети на работа по създаването на една единна нация.

Опитът от миналото сочи, че както САЩ, така и европейците, едва ли ще имат волята и желанието отново да се захванат с тази трудна задача. Най-голямата, но уви твърде слаба, надежда за Ирак се състои в това, страната сама да успее да се обнови - с подкрепата на партньорите от региона и с гаранцията за сигурност, давана от САЩ. За президента Обама това са лоши новини. Очевидно главата "Ирак" в американската история все още не е написана докрай.