САЩ: Там, където на власт са мюсюлмани

Леденият вятър иде откъм Канада – минус 20 градуса са нормални за този сезон. „Студът не ни плаши, но е лош за бизнеса”, казва Моник Бронз, която се среща с приятелката си на кафе. 33-годишната Моник държи една автомивка, която е обикновено затворена през зимата.

Във „Family Donut Shop" се продават типичните американски кексчета във всевъзможни цветове. До тях – бюрек със сирене или с месо. В червено-бяла кутия до него са натрупани полските „пачки” – един вид понички. Продават се още кафе и чай, но не и алкохол. Заведението е на двама братя мюсюлмани. Жената зад щанда носи тъмночервена мюсюлманска забрадка и предпочита да не казва името си, не желае и да бъде снимана. „Просто ме е страх от вулгарните ругатни в интернет”, казва тя и добавя, че не изпитва страх от местните хора, с които се разбирали добре.

Хамтрамк е малко, гъсто населено градче в югоизточната част на Мичиган. Близо 22 000 души живеят на едва 1,6 кв. км. площ край границата с Детройт. Това е първият американски град, в който мюсюлманите имат мнозинство в парламента.

Ислямофобски сценарии

Този факт поражда недоволства на много места в Америка: „Мюсюлманите поемат управлението на Америка”, предупреди "Фокс нюз". "Те ще въведат шериата и ще принудят всички жени да носят забрадки”, твърдят анти-ислямски настроени блогъри. Други пишат в социалните медии: „Ще видите какво Ви очаква. Скоро „черквите ви ще горят.” Всякакви консервативни медии и ислямофобски форуми в интернет чертаят най-ужасяващи сценарии за бъдещето.

„Ние не споделяме тези неща”, казва Моник Бронз, а младата мюсюлманка зад тезгяха кима утвърдително. „Отначало естествено бях малко шокирана, когато в къщи започна да долита викът на имама, но после свикнахме”, казва Моник. От 2004 насам ислямският център в Хамтрамк има право чрез високоговорители да зове правоверните мюсюлмани на молитва. 33-годишната американка казва още, че мюсюлманите не са виновни за това, че католическите черкви в града стоят празни и дори се закриват. „Мюсюлманите ходят на молитва, те дават пари за своите джамии и се ангажират в своята църковна общност. А за отмирането на нашата християнска култура не е виновен никой друг, освен ние самите”, казва тя.

Много от по-възрастните жители на града обаче изпитват сериозни трудности да приемат промените. В една полска месарница например се чуват изречения като: „Та те всички са мързеливи”. Мнозина собственици на магазини за напитки също не обичат мюсюлманите и се страхуват да не загубят разрешителните си да продават алкохол, защото закон в щата Мичиган забранява да се продава алкохол в близост до молитвени домове. Това, разбира се, се отнася и до католическите черкви, само че такива почти не се строят, докато нови джамии изникват постоянно.

Променящ се облик

През 1970 близо 90% от населението на Хамтрамк произхождаха от средите на полски преселници. Папа Йоан Павел II, който беше поляк, посети малкото градче през 1987 г. Днес само 11% от гражданите са с полски произход. Мюсюлманите обаче вече съставляват 42% от жителите на града. Те произхождат от арабски страни, мнозина са от Бангладеш, от Йемен, както и от Босна. Нивото на безработицата в града е сред най-високите в САЩ – наемите пък са съответно ниски. „Евтините жилища са най-важната предпоставка за хора, които идват отвън със семействата си и искат да започнат нов живот”, казва Мохамед Хасан, който е роден в Бангладеш. През 1994 той пристига в САЩ, а от 2000-та година насам живее в Хамтрамк. От шест години насам Хасан е член на градския парламент.

През 2017 той има амбицията да стане първият мюсюлмански кмет в Америка. „Шансовете ми са добри”, убеден е градският съветник. Според него е логично, че в градските съвети влизат все повече мюсюлмани: „В нашите семейства се раждат повече деца, затова скоро ще сме мнозинство”, казва 38-годишният математик по образование. Последното му изречение звучи почти като от устата на републиканския кандидат-президент Доналд Тръмп, който плаши немюсюлманите с подобни визии.

"Тук няма нито шериат, нито всеобщ страх"

Сегашната кметица на Хамтрамк Карен Майевски проявява разбиране за тези страхове, но същевременно казва: „Длъжни сме да приемем и направляваме тези промени”. Майевски е гневна, че по адрес на града се пишат какви ли не безумни неща в регионалния печат: „Тук няма нито шериат, нито всеобщ страх, макар че много неща се променят”, казва кметицата. В училищата на града например вече се говори на 27 различни езика, а полският звучи все по-рядко. По лицето на кметицата пробягва сянка на горчивина, но тя все пак казва: „Градчето ни е толкова малко, че сме длъжни да се разбираме помежду си.” Може би тъкмо това е тайната рецепта за мирното съжителство в Хамтрамкс.

Опасността от т. нар. паралелни общества явно не е голяма. За разлика от по-големите градове, в Хамтрамкс няма квартали с компактно население от определени държави – например само от Бангладеш, само от Босна или само от Йемен. „При нас всички се познават добре, а децата играят заедно на улицата”, казва Майевски:„ А това е най-доброто оръжие срещу страха от чужденците”.

Коалиции между имами и католици

Освен това в града са се заселили мюсюлмани от най-различни части на света: „Затова на практика не може да се говори за мюсюлманите като за монолитна общност. Много от тукашните хора дори не знаят това. Ислямът е много разнообразен.”

Но няма ли все пак принципни разногласия по отношение на равнопоставеността на половете или правата на хомосексуалните? „Един малък градски парламент не е в състояние да отмени американската конституция”, казва кметицата.

А що се отнася до правата на хомосексуалните – не само мюсюлманите били виновни за нарушаването на антидискриминационните закони. Още преди години Майевски се опитала да създаде пост в градската управа, който да отговаря за правата на хомосексуалните. „Тогава изведнъж възникнаха твърде странни коалиции между имами и католици. Те заедно осуетиха моята идея”, казва кметицата. „Водените тогава човеконенавистни дискусии маркираха най-лошите моменти в моя досегашен мандат”, добавя тя. Втори опит така и не направила. „Може би е редно някой бъдещ мюсюлмански кмет да подеме инициативата отново, а още по-добре ще е, ако е някоя мюсюлманска кметица”, казва тя с малко пресилена бодрост.