Сделката с Турция - пакт с дявола?
Споразумението с Анкара е един вид политически успех за германската канцлерка. То намалява донякъде вътрешно-политическия натиск върху нея и същевременно обединява Европейския съюз. Допитванията показват, че одобрението за политиката на Меркел вече отново се е повишило и тя ще може да неутрализира ударите отдясно с аргумента, че притокът на бежанци към Германия е ефективно спрян. Освен това ще си възвърне авторитета в ЕС, тъй като е успяла да спаси единството на Съюза.
Твърде висока цена
Но на каква цена Европа постигна тази сделка с човешки животи! Отговорността за защита на голяма част от бежанците от Близкия и Средния изток просто се прехвърля върху Турция. Това е политическа сделка от най-ужасен вид. На хартия президентът Ердоган се задължава да изпълнява международните си задължения и да признава правата на бежанците в съответствие с Женевската конвенция. Само че кога автократът в Анкара е спазвал обещанията си?
И ако той започне да връща хората в Сирия и Ирак, макар това да е изрично забранено, ЕС вече няма да разполага с политически лост, който да го възпре. Също както и ако Ердоган просто остави бежанците да гладуват и просят по улиците на Измир или Истанбул. Гарантирано ли е либерализирането на визовия режим, което е и най-горещото желание на Анкара, европейците ще се превърнат просто в зрители на тази драма.
Това ли е новата реална политика?
Тогава те ще могат вероятно да критикуват турското правителство, да му напомнят за сключената сделка - ала султан Ердоган просто ехидно ще им се изсмее. Така, както и нехайно игнорира и всички предупреждения да съблюдава свободата на словото и правата на опозицията или пък да поднови мирните преговори с кюрдите.
Европа прехвърля на Турция отговорността си за фундаменталните права на бежанците. И това ще ѝ струва загуба на доверие и международен авторитет. Как ЕС ще се застъпва занапред за спазването на човешките права и демократичните ценности в страни с диктаторски и автократични режими, след като самият той насила се прави да изглежда жалък и уязвим в очите на другите?
Европейският съюз ще загуби две от най-ценните си политически качества -своята мека власт (по Джоузеф Най - Soft Power) и своята благонадеждност. И причината за този жалък спектакъл са неспособността да се преодолеят националните егоизми и страхът от десните популисти. Ако това е новата супер реална политика, готова при нужда да сключи сделка с дявола, то тази политика е сила, разрушаваща онова, което би трябвало да съхрани.
Задачата е изпълнена?
Президентът Ердоган печели в тази сделка политическо признание за своя антидемократичен курс. Той води страната си все по-надалеч от Европа и въпреки това може да е доволен от перспективата за подновяване на присъединителните преговори с Турция. Пътят му надолу - към една завършена диктатура - вече няма да може да бъде спрян. Във всеки случай не от ЕС.
На свой ред Европа се превръща в недостъпна крепост за много бежанци. Някои ще си кажат, че с това европейските лидери са изпълнили задачата си. Други горчиво ще оплакват загубата на човечността и основните права.
Извън практическите проблеми пред осъществяването на споразумението и правната му уязвимост, кадрите на сирийски бежанци, заклещени в граничните райони към Турция, или на иракчани и афганистанци, напразно търсещи в тях защита, ще продължат да ни преследват. Критиките на правозащитни организации остават в сила: този пакт е опасен, незаконен и нечовешки.