Сега всичко зависи от Щайнмайер

Федералният президент на Германия има твърде малко пряка политическа власт – този принцип е заложен от бащите на германската конституция заради поуките от провала на Ваймарската република. Идеята е била, никога повече германски президент да не е в състояние така лесно, както едно време, да отнема правомощията на парламента. В резултат на това германският държавен глава има доста ограничени права - да подписва закони, да държи речи и да прави държавни посещения в чужбина.

Той обаче разполага и с един таен инструмент на властта: член 63-ти от основния закон гласи, че президентът предлага на парламента бъдещия канцлер или канцлерка. Винаги досега това е било едно изцяло формално право, но не и този път, когато се провалиха предварителните сондажи за съставяне на коалиционно правителство.

Ролята на Щайнмайер

Франк-Валтер Щайнмайер, който има богат опит като дипломат, сега провежда разговори с лидерите на политическите партии, за да проучи дали все пак не може да се състави някаква коалиция, и по този начин да се избегне провеждането на нови избори.

По закон федералният президент е надпартиен. Щайнмайер обаче е социалдемократ по душа и сърце, при това от над 40 години - макар неговото партийно членства да е замразено, докато е федерален президент. Дали той ще използва влиянието си за съставяне на нова широка коалиция между ХДС/ХСС и социалдемократите? В момента е особено трудно да се правят политически прогнози, защото подобна ситуация в Германия не е имало през последните близо 70 години. Какво ли ще се случи, ако предупрежденията на президента останат нечути?

Щайнмайер трябва да предложи Меркел

По конституция Щайнмайер има право да нареди на Бундестага да избере канцлер(ка). За това са предвидени най-много три опита. В първите два изборът може да бъде направен само с абсолютно мнозинство, а в третия – е достатъчно и обикновено мнозинство.

Ако изборът на предложения от президента кандидат за канцлер се провали при първото гласуване, Бундестагът има право - в рамките на две седмици - да номинира свой собствен кандидат, или дори кандидати. Ако и тогава никой не бъде избран с абсолютно мнозинство, се налага провеждането на трети избор.

В случай, че и на този трети опит за избор Меркел отново не събере абсолютно мнозинство от гласовете, президентът получава правото да вземе решение:въпреки всичко да я назначи за канцлеркаили да разпусне Бундестага и насрочи нови избори. В Германия досега не е имало такъв случай. 

Следователно всичко сега е в ръцете на президента. Кое от двете решения е по-вероятно? Щайнмайер има славата не само на голям дипломат, но и на човек, който обикновено се стреми към възможно най-широк консенсус. Биографите му твърдят, че Щайнмайер неизменно се опитва да защити и запази онова, което е вече постигнато. Революциите и радикалните обрати, твърдят те, не са му по вкуса.

Като външен министър на Германия, по времето на кризата в Крим, Щайнмайер показа колко упорит и настойчив може да бъде, когато иска да бъде продължен диалогът между страните в даден конфликт. А при преговорите за иранската атомна сделка той демонстрира, че е в състояние да намери изход и от най-заплетената ситуация. Затова може да се предположи, че Щайнмайер ще предпочете широката коалиция от ХДС/ХСС и социалдемократите, която и досега управляваше в Германия – тя би осигурила най-голяма приемственост и стабилност за страната.

Кой иска нови избори?

Предполага се, че провеждането на нови избори би се оказало от голяма полза единствено за дяснопопулистката „Алтернатива за Германия" (АзГ), която ще използва провала на утвърдените партии за съставяне на правителство като аргумент за мобилизиране на своите привърженици. Щайнмайер навярно ще се опита да предотврати подобно развитие, защото смята, че АзГ сериозно застрашава досега постигнатото във Федералната република.

След като АзГ влезе в парламента след изборите на 24 септември тази година, Щайнмайер заяви, че се е променила „политическата статика" на Федералната република. Тогава той предупреди, че, с оглед на този факт, останалите партии не бива просто да се върнат към обичайната си дейност, сякаш нищо особено не се е случило.

Има и друго изказване на Щайнмайер, което в момента придоби голяма и нова актуалност: в речта при встъпването си в длъжност като президент той заяви, че германците трябва отново да се научат да се борят за демокрацията.