В България откриха най-старите хомо сапиенс в Европа

Предците на съвременния човек са се заселили в Европа по-рано, отколкото се предполагаше досега. Доказателствата за това се намират в пещерата Бачо Киро край Дряново, България, съобщават редица международни издания.

Новите разкопки са започнали през 2015

Международният изследователски екип е работил под ръководството на Жан-Жак Юблин, директор на Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг. Част от екипа са били и български учени от Националния Институт за археология към БАН, започнали новите си разкопки в пещерата Бачо Киро през 2015 година.

Сензационните находки включват хиляди кости на животни, оръдия на труда от камък и кост, украшения, както и остатъци от пет човешки скелета. Според ДНК-изследванията,  новооткритите находки са на възраст между 45 000 и 47 000 години. А това означава, че преди най-малко 45 000 години първите предци на хомо сапиенс са започнали да прииждат в Европа, чиято територия вече е била населявана от неандерталци. Първите хомо сапиенс са донесли в Европа нови поведенчески модели. Те са си взаимодействали с неандерталците, оказвайки им своето културно влияние.

Според сензационните находки, които документират най-ранния известен до момента хомо сапиенс от ерата на ранния палеолит, началото на важния културен преход между неандерталците и предците на съвременния човек е положено значително по-назад във времето. Досега се смяташе, че този преход е започнал преди около 41 000 години: именно на такава възраст бяха най-старите директни доказателства за присъствието на хомо сапиенс в Европа, които са открити в румънска пещера, припомня списание "Шпигел". Само около хиляда години по-стари от последните неандерталци. Затова дълго време се смяташе, че неандерталците са изчезнали малко след като в Европа са се появили първите хомо сапиенс. От новите находки обаче става ясно, че те са живели доста по-дълго време заедно. 

Нов тип поведение

Първите хомо сапиенс са пренасяли висококачествен кремък от находище, намиращо се на 180 километра от пещерата Бачо Киро, за да изработват от него различни сечива, например остриета на копия, които явно са били използвани за лов и за обработването на убитите животни, чиито вкаменени останки са открити в пещерата.

"Находките в пещерата Бачо Киро" са най-ранният известен до момента артефакт от ранния палеолит в Европа. Те демонстрират нов начин на изработка на оръдия на труда от камък, както и нов тип поведение, включващо изработването на украшения за лична употреба, които се отличават съществено от характерните за неандерталците", казва Ценка Цанова, от института "Макс Планк".