Сирия: ескалация по Рамадана
2 август 2011Трудно е да се обоснове политически безумното насилие на армията срещу жителите на град Хама, който бе под контрола на опозицията. Режимът на Асад явно съзнава, че времето му изтича и затова толкова по-отчаяно се опитва да удържи позициите си. Кървавата баня в Хама е тежко престъпление срещу човечеството, за което един ден Асад и неговите генерали ще трябва да отговарят. А този ден може да настъпи по-скоро, отколкото им се ще.
Секуларните елити и джамията
От няколко седмици революцията приближава все повече към центъра на режима в столицата. В Дамаск живеят добре образованите секуларни елити, които нерядко дължат издигането си на господстващите политически условия. От тяхното поведение в близките дни и седмици ще зависи дали и колко още Асад и неговата партия Баас ще успеят да се задържат на власт. Настъпващият сега Рамадан би могъл да се окаже решаващият фактор.
Възможност за свободно събиране на хората в момента съществува само в джамиите. Ако не желае да влезе в тежък раздор с религиозните водачи на сунитското мнозинство, режимът не може да си позволи да забрани молитвите в джамиите. А там именно се концентрира сега подривният потенциал на опозицията. Насъбралият се народен гняв би могъл да се излее в нови масови демонстрации и изблици на насилие.
Значението на международния контекст
На фона на кръвопролитието от края на миналата седмица, ЕС затегна санкциите срещу Сирия. А по искане на Германия Съветът за сигурност на ООН проведе снощи извънредно заседание, което приключи без конкретни резултати. Досега Русия, както и Китай закриляха своя близкоизточен съюзник. Ала Москва би трябвало вече да проумее, че Асад не е сигурен съюзник. "Арабската пролет" дискредитира завинаги неговия режим. Който залага сега на сътрудничество с него, ще си навлече гнева на идните поколения.
Впрочем западната общност също носи част от вината за това, че танковете на Асад мачкат собствения му народ. Военната интервенция в Либия и свързаните с това ограничения на държавния суверенитет накараха не само руснаците да се замислят. Либийската мисия не допринесе за извеждането на преден план на хуманитарното измерение на международното право. Военна намеса в Сирия е немислима, но не поради безизходицата в Либия, а главно заради стратегическия контекст и непосредственото съседство с Израел. Сирийците сами ще трябва да се освободят от тази трагична ситуация.