След изборите накъде?

Берлин и еврокризата

Един от важните въпроси пред новото правителство е свързан с една централна външнополитическа тема, по която през последните дни кандидатите за канцлер предпочитаха да мълчат. Става въпрос за еврокризата.

Факт е, че в икономиките на някои от закъсалите държави междувременно се забелязват някои обнадеждаващи сигнали. Само че Гърция явно няма да е в състояние сама да се изправи на крака - държавните ѝ дългове са прекалено високи, те възлизат на близо 300 милиарда евро.

Дори финансовият министър Волфганг Шойбле наскоро призна, че в скоро време вероятно ще има нова програма с помощи за Гърция. Водещите икономически институти пък предричат, че държавите от ЕС ще трябва да вземат решение за нови спасителни мерки най-късно до края на тази година. Следователно този въпрос ще занимава и бъдещото германско правителство.

Германските дългове

Германия се намира в по-добро икономическо състояние от другите страни в ЕС, но въпреки това държавата е натрупала дълг в размер на 2,1 билиона евро и все още разходите ѝ продължават да са по-високи от събраните приходи. Високи задължения имат и повечето германски провинции, а мнозина градове и общини са на практика във фалит. Всички партии обявяват, че искат да намерят решение на този проблем, но как? С повече икономии или чрез увеличаване на данъците?

Социалдемократите и Зелените обявиха, че имат намерение да увеличат данъците поне на онези, които печелят над средното ниво. Християндемократите и либералите пък искат да предотвратят подобно нещо. По време на телевизионния си дуел с кандидата на социалдемократите Пеер Щайнбрюк, канцлерката Меркел заяви, че според нея подобни промени биха представлявали опасност, защото това би влошило икономическата ситуация на страната. Същевременно по време на предизборната кампания повечето партии направиха доста обещания, свързани с харченето на повече пари: например отпускането на по-високи пенсии за майките, създаването на нови места в детските градини и ясли, увеличаването на отделни социални облаги.

Едно е сигурно: след три години влиза в действие т.нар. спирачка за дългове. Тогава Германия няма да има право да взима неограничени по размер заеми, а от 2020 година нататък държавният бюджет трябва да е балансиран.

Темата за справедливостта

След изборите значима роля ще играе и темата за справедливостта - например в сферата на образованието. Всеки знае, че най-добре би било, ако всички деца имаха еднакви шансове за развитие. В днешна Германия обаче това не е постигнато. Учениците от семейства с по-високообразовани родители имат и по-големи шансове да завършат гимназия и да попаднат в университет, отколкото децата от семейства на обикновени работници.

Друга важна тема, свързана с въпроса за справедливостта, е заплащането на труда. Кандидат-канцлерът Щайнбрюк ненапразно подчертава, че има "толкова много хора, които работят по цял цен, но получават толкова мизерни заплати, че не могат да се издържат с тях". Дали обаче това означава, че в Германия трябва да се въведе задължителна минимална заплата за всички?

Не са малко германците, които са на мнение, че и в системата на здравеопазването няма справедливост. Според тях, пациентите, които се осигуряват частно, се ползват с предимства при получаването на час за преглед или изследване, както и при изписването на определени скъпи медикаменти и процедури. Често се задава и въпросът: кой изобщо ще е в състояние в бъдеще да плаща за грижите за възрастните и болни хора, след като в страната има все по-малко млади, които плащат осигуровки?

Енергията на бъдещето: на каква цена?

През последните две години, откакто Германия взе решение за отказ от атомната енергия, в енергийния сектор се случиха много неща. Близо 23% от електроенергията в страната междувременно се произвежда от ветрогенератори, соларни инсталации или инсталации за биогаз. Поставена е и амбициозната цел до 2015 този процент да се увеличи до 35 на сто. Факт е обаче, че на много места се наблюдават и проблеми, свързани най-вече с недостатъчно изградената енергийна инфраструктура.

На всичкото отгоре енергийната преориентация на Германия излиза на гражданите твърде скъпо. Цената на тока, произвеждан от ВЕИ, се дотира от държавата чрез добавка, която трябва да плащат потребителите. А колкото повече се увеличава производството на "екологичен" ток, толкова повече и расте тази добавка към цената. Обект на критика е и това, че има големи предприятия, които са освободени от плащането на надбавката - става дума за фирми с енергоемки производства, които иначе биха имали затруднения да се конкурират на международния пазар.

Бежанският въпрос: кой и колко дълго може да остава в Германия?

Поради кризата в Сирия, наскоро германската политика беше поставена и пред проблема за бежанците. Знае се, че на първо време страната ще приеме 5 000 сирийски бежанци, което не е особено много, имайки предвид числеността на германското население. Още отсега обаче текат спорове за това къде да бъдат приемани бежанците. В някои населени места има и недоволства от страна на местните хора, които не желаят край тях да се строят нови големи бежански лагери. Обект на критики е и разпоредбата на германското правителство, че бежанците нямат право да напускат определен район на страната без разрешение, нито пък да започват работа. Срещу тези ограничения вече имаше протестни демонстрации на различни места.

Автор: Ж. Зайферт, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева