tunesien kettenreaktion

Часове след представянето на новото временно тунизийско правителство хиляди хора излязоха на протест в няколко града в централната част на страната. В столицата полицията използва сълзотворен газ и палки за разпръсване на демонстрантите. Те настояваха за свалянето на всички министри, които са заемали постовете си и по време на управлението на бившия президент Бен Али. В крайна сметка опозиционният синдикат "Общо туниско обединение на труда" оттегли номинациите на трима свои кандидати за министри, за да удовлетвори обществените искания. На този фон може да се твърди, че бурята в Тунис все още не е отминала.

Има ли и други застрашени?

Но с какви очи гледа арабският свят на случилото се в Тунис? Застрашени ли са и други от подобно развитие? Това са въпроси, които вълнуват немалко наблюдатели.

Някои арабски страни открай време предприемат мерки за обезвреждане на социалното недоволство. Така например в Йордания крал Абдула търси "социални компенсации" за своите 7 милиона поданици. Там образователната система е образцова. Същото може да се каже и за здравната система. Само че при среден доход от 400 евро, лечението е недостъпно за мнозина. Затова много болници обещават намаления. Същевременно се работи и по въпроса за намаление на цените и разкриването на нови работни места. Тази програма струва на йорданското правителство 125 милиона евро, към които САЩ добавят още 75 милиона.

В Йордания протестите на профсъюзите и ислямистите не са прекомерни и биват толерирани от държавата. Монархията не се поставя под въпрос. Освен това апаратът за сигурност е лоялен и гарантира стабилност. Половината от гражданите на Йордания са палестинци. Те знаят много добре в какво изгодно положение са, особено като гледат какво става в съседните страни.

Сирия също се справя добре. Дамаск отпуска субсидии за своето 20-милионно население, защото въпреки скромния икономически растеж, всеки четвърти сириец живее под границата на бедността. Полицията, армията и тайната служба на президента Асад държат положението под контрол. Сирийците подкрепят съпротивителната политика на своя ръководител към Израел и си искат обратно Голанските възвишения, окупирани от израелците през 1967. Те реагират с облекчение на предпазливото отваряне към Запада, символизирано тази седмица от завръщането след шест години на американския посланик в Дамаск.

Тунис - твърде зависим от Запада?

Как сирийското правителство си обяснява станалото в Тунис? Според Дамаск причината за случилото се е прекалено голямата зависимост на страната от Запада.

А какви са настроенията в арабските страни в района на Персийския залив? Те също не се страхуват от безредици като тунизийските. Те имат достатъчно петрол и пари, за да осигурят благосъстояние на своите граждани, така че от Кувейт през Катар до емиратите не може и дума да става за протести. Работниците, които вършат черната работа в шейхствата и живеят в жалки условия, идват от Югоизточна Азия и остават безгласни.

С една дума: арабският свят следи внимателно събитията в Тунис и изразява подкрепата си за хората там. Но това не означава, че предстоят подобни развития в Аман, Дамаск или Кувейт.

Автор: У. Лайдхолд, Редактор: Б. Григорова