Сръбски хулигани с великосръбска закваска

Един футболен мач бе прекъснат, между Италия и Сърбия възникна напрежение - пише германският "Зюддойче Цайтунг" и продължава така: Наистина ли италианската полиция не е била предварително информирана за нашествието на тази орда сръбски националисти? Те бяха пристигнали в Генуа явно не за да гледат мача на своя национален тим, а за да го взривят. Как успяха тези хулигани да си набавят билети? Защо никой не отне оръжията им? Засега по въпроса се изказват само политици и полицаи и човек може да остане с впечатлението, че футболът няма нищо общо тук.

Зад политическия параван

Това е един любим аргумент на спортните функционери винаги, когато в и около стадионите потече кръв - футболът сам бил жертва на насилието. На футболните трибуни се събирали представители на всички обществени слоеве, носещи със себе си проблемите на цялото общество, така че спортните шефове били просто безсилни.

Само че нещата рядко са толкова прости. Фанатизъм, допинг, измами при обзалаганията - това са проблеми, които засягат сърцевината на спорта. Вярно е обаче, че понякога и най-добрата превенция удря о стена. В Генуа футболът бе само една преднамерено подбрана сцена, на която главно действащо лице бе политиката. Сръбските хулигани искаха да навредят на онези сили в собствената си страна, които се стремят към сближение между Сърбия и ЕС.

Със същата цел те биха могли да организират антиевропейска демонстрация в Белград. Само че там никога нямаше да постигнат ужасяващия ефект, който произведе станалото на футболното поле. Футболът може би прекалено често се изживява като жертва. В Генуа обаче той наистина стана жертва - заключава "Зюддойче Цайтунг".

Настъплението на биячите

В кореспонденция от Белград в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" акцентира върху политическия контекст на хулиганските изстъпления: Наскоро министърката на правосъдието Снежана Малович заяви, че "изявленията на някои представители на православната църква, на редица политици и медии са повече от провокационни". Рядко някой министър е обръщал така категорично внимание на факта, че една коалиция от реакционни попове и националистически журналисти и политици отравя обществения климат.

По времето на Милошевич хора от този калъп държаха властта в Белград. Сърбия бе управлявана от един картел от престъпници и биячи, а почтените хора трябваше да скланят глава. Това малцинство все още съществува. Тъй като 10 години след свалянето на Милошевич тези хора се оказаха изтласкани към периферията, техните водачи все по-рядко получават възможност за изява така, както им се удаде през последните дни първо в Белград по време на гей парада, а сетне в Генуа.