Стана чудо: България се разбуди

Чудото се случи. Доживяхме да видим как България най-после се разбужда. Събуди се гражданското общество, събуди се интелигенцията. Свидетели сме на ново Възраждане - Възраждането на 21-ви век, казва Клаус Шрамайер, бивш заместник-посланик на Германия в София.

Двете български въстания

В рамките на по-малко от две седмици в България избухнаха две въстания. Първото се роди на 14 юни и беше наречено с много чувство за хумор #DANSwithme. Досега то протича мирно и с участието на десетки хиляди протестиращи. Второто въстание се случи на 23 юни, когато бе огласена Харта 2013. Инициативата обединява позициите на хора, които досега са били един вид самотни бойци - под нея са се подписали известни юристи и журналисти, социолози и политолози, писатели, издатели и режисьори. Големият брой либерални юристи сред учредителите на Хартата е доказателство, че обществото не е съгласно да се примири с лошото име на българската съдебна система, а също и надежда, че правовата държава е възможна. Защото правото е фундаментът на всеки нов ред, изтъква бившият германски дипломат Клаус Шрамайер.

В същото време той посочва, че сред хората, подписали Хартата, не се виждат имената на ключови фигури като Едвин Сугарев, Иван Кръстев, Огнян Минчев, Ивайло Знеполски. Липсват също и представители на определени професии - писатели и хора на изкуството например. Но все още не е късно те да се присъединят, посочва Шрамайер. И допълва, че за да се обнови, България се нуждае от целия си човешки ресурс.

Относно текста на Харта 2013 Шрамайер казва, че за революционен призив тя е прекалено размита. Вместо да изброява добре познатите недъзи на българското общество, документът можеше конкретно да посочи някои от приоритетните задачи: да се приеме нов изборен закон; да се засилят правомощията на президента и да се орежат тези на главния прокурор; да бъде деполитизиран Висшият съдебен съвет; да бъде приет либерален и прозрачен Закон за печата; да се преформулират правилата за работата на специалните служби.

Авторите на Хартата очевидно са подценили практическите въпроси, свързани с изпълнението на иначе много основателните им искания. Създаването на експертни комисии от интелектуалци, които да търсят пътища за решаване на най-наболелите проблеми, нито ще накара олигарсите да си грабнат парите и да се махнат, нито ще принуди правителството да се оттегли.

Преди да е станало късно

Основният проблем сега е отстраняването на сегашните парламент и правителство. Те трябва да бъдат заменени от едно управление, което се радва на широка обществена подкрепа. При това тази промяна трябва да се случи преди да се е стигнало до парализиране на държавата или до прояви на насилие, казва Шрамайер.

Според него проблемът се състои в това, че Конституцията не предвижда инструменти за осъществяването на тази цел. Държавният глава, колкото и достойно да е досегашното му поведение, няма правно основание за намеса и разчита само на своя авторитет и морал. Точно в това се състои един от големите недъзи на Конституцията - че не предвижда механизъм за управление в извънредни ситуации, който да може да бъде задействан например от държавния глава, посочва Шрамайер.

Ако допуснем, че все пак се стигне до предсрочни избори, неизменно възниква въпросът - кой ще управлява дотогава страната? Най-добрият вариант, според Шрамайер, е управлението да се поеме от ново програмно правителство, назначено от президента. Преди това обаче сегашното правителство трябва да се оттегли - както се случи през 1997 година. Освен това трябва да се модернизира избирателният закон - той трябва да бъде променен така, че да не се стига до ситуация като тази след последните избори, когато 1/4 от гласоподавателите се оказаха без свое представителство във властта, казва Шрамайер.

Накрая той дава още една препоръка: ако правителството подаде оставка, ще е добре президентът да насрочи новите избори възможно най-късно, според предвидените за това срокове в Конституцията, за да могат гражданите да опознаят по-добре новите политически сили, казва бившият германски дипломат Клаус Шрамайер.

Автор: Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел