Страхът от италианския хаос

Коментар на Бернд Ригерт:

В Италия широката коалиция между социалдемократи и консерватори се задържа на сцената едва пет месеца. Това обаче не е изненадващо. Още след сформирането на коалицията между левицата и партията на бившия премиер Силвио Берлускони бе ясно, че новият премиер Енрико Лета се захваща с непосилна задача. Мнозина бяха убедени, че той няма как да управлява Италия стабилно и да я изведе от драматичната икономическа криза.

Ето, че сега правителството в Рим се разпада – най-вече заради безотговорното и егоцентрично поведение на Силвио Берлускони. Осъденият на затвор данъчен измамник не иска да напуска мястото си в Сената, изнудва правителството и използва за тази цел своята услужлива партия, която е ръководена от него като частна фирма. Берлускони, който в неделя навърши 77 години, оттегли министрите си от правителството заради дебата около отнемането на сенаторските му права - без въобще да се съобрази с евентуалните фатални последици. Нима той наистина е полудял, както предполагат премиерът Лета и шефът на италианския Съюз на предприемачите?

Всъщност това развитие не е кой знае каква изненада. От самото начало на управлението на тази широка коалиция бе ясно, че тя е обречена на провал - защото възгледите на левите и десните са просто твърде различни. До ден-днешен новото италианско правителство не е реализирало нито една сериозна реформа - нито данъкът върху добавената стойност бе увеличен, нито пък се стигна до промяна на данъка върху недвижимите имоти. Да не говорим пък, че в страната не са инициирани почти никакви програми срещу високата безработица.

Страх и шок в еврозоната

През месец май Италия беше извадена от списъка на страните, срещу които се водят процедури за прекомерен дефицит. По всичко обаче личи, че Италия отново ще трябва да прави повече дългове от предвиденото. Часът на истината ще настъпи през октомври. Тогава европейският комисар по финансовите въпроси Оли Рен ще се изкаже относно проектобюджета на Италия за 2014. Всъщност тук трябва да добавим – ако изобщо се стигне до изготвянето на такъв.

Брюксел все още мълчи, само че останалите 16 страни от еврозоната са сериозно притеснени от хаоса в Рим. Икономическата рамка в Италия тъкмо се беше подобрила леко и сега какво? Нима управляващите отново ще бездействат месеци наред?

От една година насам финансовите пазари се отнасят особено внимателно към Италия. Европейската централна банка закупи италиански облигации и гарантира, че ще го прави и в бъдеще. От петък насам обаче цените, които Рим трябва да плаща за прекомерните си дългове, отново се покачиха. В скоро време лихвите биха могли да притиснат Италия до стената. А ако положението в Италия се влоши, това със сигурност ще се отрази и на останалите южноевропейски страни. В крайна сметка тази италианска криза би могла да обхване отново цялата еврозона. И тогава? Северните страни ще трябва да бръкнат дълбоко в джоба, за да стабилизират Италия.

Италия пред нови избори

През ноември 2011 Силвио Берлускони бе принуден да подаде оставка, тъй като страната му се придвижваше стремглаво към финансовия колапс. И тази стъпка обаче не промени кой знае колко ситуацията в Италия: там Берлускони все още може да прави каквото пожелае, както личи от актуалните сътресения.

Точно поради тази причина през последните дни европейските политици умоляваха политическите актьори в Италия да не изпадат в нова правителствена криза. Твърде късно! Кризата вече е факт и ще приключи едва след няколко месеца, когато ще се проведат нови избори. Дотогава президентът Наполитано би могъл да назначи ново технократско правителство. Единствено тази крачка би могла да предотврати пренасянето на италианския хаос в еврозоната. Но нека не забравяме, че и технократското правителство не би се задържало по-дълго от една година.

Берлускони в настъпление?

Едно е ясно: лагерът на Берлускони е по-силен, отколкото изглежда отвън. Все пак въпреки всички скандали и провали, на изборите в началото на годината една трета от избирателите гласуваха доверие на данъчния измамник. Сега той възнамерява да възроди старата си партия "Forza Italia". Целта му е да спечели следващите избори и да стане отново премиер на страната.

Дано обаче планът му не се осъществи - за доброто на Италия, а и за доброто на цяла Европа.