''Султанът край Босфора'' и унижението на европейците
Бихме искали в Анкара да се състави стабилно правителство – такава беше официалната позиция на ЕС преди изборите в Турция. Едва ли обаче европейците са очаквали толкова зашеметяваща победа на президента Реджеп Тайип Ердоган и неговата партия. Нима социолозите бяха допуснали толкова голяма грешка? Или наистина е имало нещо гнило на тези избори? Всъщност основания да се съмняваме в демократичния характер на вота в Турция има предостатъчно: разпалената наново война срещу кюрдите, недоразследваните бомбени атентати, смазването на опозицията и закриването на критични медии.
ЕС се нуждае от „султана край Босфора”
По някаква историческа ирония ЕС години наред не желаеше да се задълбочава над проблема със „султана край Босфора”. Пък и нямаше нужда да се разправя с него, защото преговорите за еврочленството на Турция тъй или иначе бяха замразени. Ето как на прага на Евросъюза постепенно се бетонира един все по-еднолично управляващ властник, когото Брюксел някак си не забелязваше, понеже си имаше други по-важни проблеми.
Сега обаче европейците изпаднаха в конфузно положение: те имат повече нужда от Ердоган, отколкото той от тях. Без него няма решение на бежанската криза, която заплашва да разцепи ЕС. Но турският президент в момента вече не се намира под никакъв натиск. Властта му е стабилизирана, а двата милиона сирийци в Турция явно не са никакъв вътрешнополитически проблем за него. Очевидно турците гледат на тези хора с голямо спокойствие.
С други думи, Ердоган може да си позволи лукса да вдига колкото си иска цената дори за най-дребните услуги, които е готов да предложи. В брюкселските коридори се говори, че сега настъпва дълга фаза на пазарлъци. И мнозина твърдят, че в тази игра Ердоган държи всички козове. Следвайки примера на Ангела Меркел, европейските лидери ще се отправят на поклонение към Анкара, където ще са принудени да свеждат глави пред Ердоган. Потискаща перспектива! В момента ЕС зависи от благоволението на турския президент, казва един от ветераните в Европейския парламент. Така е – и Ердоган дълго ще се наслаждава на този факт.
Грешката на източноевропейците
Затова въпросът пред европейците вече не е дали са готови да продадат принципите си, за да си подсигурят сътрудничеството на Турция, а докъде са склонни да стигнат в подобна сделка. Ако източноевропейските държави имаха поне капчица външнополитически разум, щяха веднага да схванат, че вътрешноевропейският компромис би бил много по-добро решение, отколкото съдбата на всички ни да е в ръцете на самодържеца от Анкара. Но разумът не пада от небето, така че в момента сме изправени пред мъчителни и доста конфузни преговори. В които европейците непрекъснато ще трябва да си отговарят на въпроса доколко все още държат на демократичните си ценности.
Явно ще бъде нещо като разпродажба парче по парче. Защото още в случая с малкия унгарски диктатор Виктор Орбан европейците пропуснаха момента да ударят с юмрук по масата. А сега, при срещата си с Ердоган, който е на път да стане истински голям диктатор в Турция, те вече нямат нито аргументи, нито политически лостове за натиск, за да го подтикнат към повече демокрация.
Преговорите ще бъдат тъжна гледка
Никак няма да са приятни задаващите се преговори за това дали и на каква цена турският президент Ердоган ще спре бежанците и ще поеме ролята на граничар на ЕС. Единствената разменна монета на Брюксел е желанието на Ердоган за либерализиране на визовия режим с ЕС, което ще му донесе икономическа изгода. Всъщност единствено по пътя на икономическото сътрудничество Ердоган може да бъде склонен към някакви отстъпки в пазарлъка за бежанците.
В тези преговори има обаче една черта, която европейците не бива да прекрачват: отношението към кюрдите. Ако Ердоган не смекчи позицията си към кюрдите, европейците са длъжни да ударят спирачката и да решават бежанската криза без негова помощ. В момента в Европа сякаш се потвърждава известната китайска мъдрост: Да не ти дава господ да живееш в интересни времена!