Съдбовно: Крим и руснаците

За руснаците Крим е специално място. Просто защото почти всеки руснак е прекарал поне веднъж в живота си щастливи отпускарски дни на слънчевия полуостров. Още от 19 век в руската култура се е вкоренил копнежът по хубавия климат край Черно море и почивката на Крим. Най-напред руските царе започват да прекарват летата си там, а по съветско време полуостровът се превръща в любима дестинация за всички руснаци. От началото на 60-те години на миналия век милиони заслужили „трудещи се” започват да се стичат към Крим по време на отпуската си. Дори когато Украйна получи независимост след разпадането на Съветския съюз, руснаците не спряха да ходят там на почивка.

"Крим е наш!"

Ето защо изобщо не е чудно, че много хора в Русия смятат Крим за „свой”. И когато преди година полуостровът „се завърна у дома”, за повечето руснаци това беше акт на историческа справедливост. На тях им беше удобна логиката на Кремъл, според която гражданите на Крим доброволно са гласували на референдума за присъединяване към Русия, а президентът Путин просто е уважил волята им.

Трудно е да възразиш срещу толкова емоции и въодушевление, които избликват във възгласа „Крим е наш!”. Западните страни обаче оценяват юридическия аспект съвсем еднозначно: анексирането на Крим от Русия беше нарушение на международното право, дори ако пренебрегнем украинската конституция, която не допуска референдум за отцепване на територии. Нека не забравяме и двустранните договори между Русия и Украйна, в които Русия многократно признава териториалната цялост на Украйна заедно с Крим.

Освен всичко това западните държави смятат, че референдумът не е бил свободна волеизява на гражданите на Крим. Той беше насрочен прекалено бързо, тъй че нямаше никакво време за политическа дискусия. Зададеният въпрос изобщо не включваше алтернативата „оставане в Украйна”, а гласуването се състоя под зоркия поглед на руските войски и техните съюзници от така наречените „сили за самоотбрана”. За мнозина руснаци тази новина е дразнеща, но такива са фактите: западната политика никога няма да признае за законно присъединяването на Крим към Руската федерация!

На фона на кръвопролитията в Донбас и на дипломатическите усилия да се закрепи споразумението от Минск, международноправните размишления за Крим изглеждат второстепенни. Но статутът на полуострова трайно ще обремени отношенията между Запада и Русия, дори ако се намери дипломатическо решение за Донбас. САЩ и ЕС няма да се примирят с извършеното нарушение на основни международноправни принципи. Още повече, че президентът Путин вече открито признава водещата роля на Русия в навечерието на тъй наречения референдум на Крим.

Едно наистина специално място за руснаците

Така Крим неволно се превръща в символ на тежката криза, в която се намира цялата европейска конструкция за опазване на мира и сигурността. Истинско разведряване между Русия и Запада може да настъпи едва тогава, когато юридическият статут на Крим получи международноправна уредба, тоест - или полуостровът трябва да се върне под украински суверенитет или пък трябва да се подпише двустранен договор, с който едно независимо украинско правителство доброволно отстъпва Крим на Русия.

В момента няма изгледи нито за едното, нито за другото - най-вече заради авторитарния курс на руския президент Путин. С други думи, международноправният статут на Крим може да бъде уреден едва тогава, когато в Русия настъпи политическа промяна. Така полуостровът се превръща в огледало на руската съдба. Да, Крим е наистина едно много специално място за руснаците.