Съкровището на Ливърмор

В Ливърмор, на 70 километра от Сан Франциско, хората отдавна чакат този ден. По-точно от 2001 година. Тогава, преди десет години, в местната пожарна се провежда последният юбилеен празник. Най-сетне всичко е готово - радио, телевизия, локални вестникари и отбрани гости. Гаражът на пожарната е препълнен и партито може да започне. А какъв е поводът? Рожденикът виси самотен на тавана и... свети. Свети вече от 110 години. Най-старата електрическа крушка в света!

Тази крушка никога не е гасена

Ливърмор обича своето съкровище. В това няма съмнение. Обича го и Дик Джоунс, който преди няколко години е създал собствен сайт. Дик е официалният фотограф на крушката. Неин летописец пък е журналистът Майк Дънстън, с когото всъщност започва цялата история. Преди 40 години той привлича вниманието на обществеността върху сензационната крушка. Като млад репортер той интервюира навремето шефа на пожарната команда Джак Бърд. Бърд му разказва, че през 1901 година собственикът на местната електрическа компания подарил крушката на пожарната. "Тази крушка никога не е били изгасяна", казва Бърд, "с изключение на една седмица по време на ремонта на пожарната и при някои прекъсвания на тока."

Добра история, смята Майк Дънстън. Дали обаче историята е истинска? Дънстън започва свое разследване. В някакъв момент се натъква на Силва Бърнъл Бек, дъщеря на някогашния собственик на електрическата компания. "Да, моят баща преди много години е подарил тази крушка на пожарната в града", разказва тогава 80-годишната Бек. "И по точно на 8 юни 1901 година."

С писмените изявления на госпожа Бек журналистът се обръща към издателя на "Гинес". След като получава потвърждение, че крушката ще бъде включена в книгата на рекордите, Дънстън "хвърля бомбата", като заявява, че крушката вероятно е най-старата в света. Вестници и списания от цял свят публикуват историята на първите си страници. Ливърмор става световно известен. Дотогава малкото градче е известно само с лабораторията си за разработка на атомно оръжие.  Ето че перспективата са променя. От "градчето с атомната бомба" Ливърмор се превърща в "града с незагасващата електрическа крушка".

Учените също се опитват да разгадаят "чудото" от Ливърмор. Оказва се, че крушката е произведена през 1897 г. от някой си проф. Адолф Шалет, френски имигрант. Намотката е от карбон и е значително по-дебела от тази на крушките на Едисън. Тъй като производството на Шалет е било значително по-скъпо, в крайна сметка на пазара се налага по-нискокачествената, но по-проста крушка на "General Electric Company" на Томас Едисон.

И продължава да свети...

В действителност никой не знае как е възможно след 110 години крушката да продължава да свети. Мнозина пък и не искат да знаят. Макар да е била интересна за научния свят, никой досега не се е осмелил да я докосне или разглоби. Вместо това, в Ливърмор се прави всичко възможно "столетницата" да продължи да свети. От преместването на пожарната през 1976 година най-старата електрическа крушка има отделно захранване, за да се избегнат всякакви аварии. Всеки 10 секунди уеб-камера изпраща по цял свят фотоси на крушката, за да може и чуждестраннните й фенове да се убедят, че тя продължава да свети. Какво ще стане, когато един ден тя все пак угасне? За този ден никой не иска и да мисли. Всички някак са свикнали с това Ливърмор да бъде "градът с вечната електрическа крушка".