Защо е опасна "Пегида"?

"Кой се страхува от черния човек?" - се казваше една популярна детска игра от времето, когато все още нямаше смартфони, а хората гледаха новините вечер по телевизията или ги четяха сутрин във вестниците. Играта за сплашване от времето на аналоговите технологии очевидно не е мъртва, само че днес се играе от вече пораснали деца - седмица след седмица, всеки понеделник, когато движението "Пегида" (Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада) провежда своите протестни демонстрации в редица германски градове. На тях хиляди загрижени граждани показват, че се страхуват от исляма и дават израз на това с ритуалните си протестни маршове. Други пък, още повече на брой, обвиняват "Пегида" в ксенофобия, правят контрадемонстрации и получават вербална подкрепа от водещите политици на почти всички партии.

Малцина са обаче онези, които разбират същността на проблема. Въпросът е в това, дали всички, които участват в демонстрациите на "Пегида" действително заслужават гнева на контрадемонстрантите и критиките на политиците? Ясен анализ на новия феномен на практика липсва. А това е опасно, темата заслужава цялото ни внимание.

Движението "Пегида" е опасно дори само заради това, че се ръководи от една опростена и твърде неясна представа за исляма. В началото то се възправяше срещу фанатиците-ислямисти, които обезглавяват жертвите си и показват кадрите от това в интернет. По-късно обаче енергията на участниците в понеделнишките демонстрации се насочи срещу исляма изобщо, т.е. една цяла религия се оказа изправена на позорния стълб. Междувременно се демонстрира вече и срещу кандидатите за убежище, и срещу бежанците - въобще срещу всички, които уж застрашавали западните общества.

Протест на Изтока срещу Запада

"Пегида" е клуб, който обещава бързи и лесни решения "за спасяването на Германия", което само по себе си е достатъчно опасно. А когато същият опростенчески поглед над нещата се споделя и от политическа партия, при това влязла в три регионални парламента на страната, каквато е "Алтернатива за Германия", опасността е повече от отчетлива.

Сред близо 30% германци, които симпатизират на "Пегида", има особено много привърженици на въпросната партия. Това, че прочулата се с еврокритичните си позиции "Алтернатива за Германия" сега се профилира и с ксенофобски настроения, не е случайно. Докато в Западна Германия "Пегида" няма особена популярност, Изтокът на страната се оказа значително по-податлив на настроения срещу всички не-германско.

В редиците на понеделнишките демонстрации в Дрезден има хора от най-различни слоеве на обществото - домакини, еснафски настроени пенсионери, млади хора с деца, както и познати на службите неонацисти. Именно това е тревожното - пъстротата на движението, което изглежда като всеобщ източногермански протест срещу мултикултурния характер на Западна Германия. Междувременно този протест придобива все по-общ характер: издигат се лозуни срещу обедняването на хората, съпоставят се най-ниските пенсии с разходите за издръжката на бежанците. Преживяванията на онези, които се оказаха губещи от Обединението на Германия, или поне се смятат за такива, сега явно намират своя протестен израз.

Това би трябвало да е крайно важна тема за политическите партии, които обаче се задоволяват само със словесни тиради на възмущение. По този начин, те оставят инициативата тъкмо в ръцете на онези, срещу които се възмущават.