С пари мир не се постига!

Две цели преследваше донорската конференция. Първата е хуманитарна - да бъдат събрани достатъчно пари, с които хуманитарните организации на ООН да осигурят поне изхранването на милионите сирийски бежанци в съседните страни. Истински срам за международната общност беше това, че през миналата година дажбите за бежанците трябваше да бъдат намалени наполовина, защото хуманитарните работници нямаха пари за повече. Втората цел на конференцията в Лондон е хората да не напускат района, т.е. да бъде спрян притокът на бежанци към Европа. Това може и да изглежда егоистична постъпка, но от политическа гледна точка е напълно легитимна цел.

Помощта идва твърде късно

Въпросът е защо западните държави установяват чак сега - пет години след началото на войната, че кризата претоварва съседните на Сирия страни, като Йордания и Ливан, и може да ги дестабилизира политически? Защо Ангела Меркел, Дейвид Камерън и техните колеги се държаха като деца, които, за да не видят нещо страшно, закриват очите си с ръце? Години наред всички наблюдаваха пасивно катастрофата. И едва когато милиони бежанци тръгнаха към Европа, това накара политиците да се задействат.

Сега само за един ден се намериха милиарди под формата на спешни помощи и средносрочно финансиране за бежанците и за съседните на Сирия страни, които са ги приютили. Ако това беше сторено преди две или три години, сега нямаше да е толкова отчайващо положението в бежанските лагери и съседните на Сирия страни.

Безпомощни свидетели на чуждата трагедия

Прекрасните думи, които се чуха на донорската конференция в Лондон, не могат да скрият обаче ужасната истина: изправени сме пред нова бежанска вълна, тъй като нестихващите бомбардировки в Сирия са прекъснали хуманитарния коридор за снабдяване на град Алепо. Русия и президентът Асад използват буквално всеки ден, за да си осигурят по-добри изходни позиции преди подновяването на мирните преговори в Женева. Колкото повече невинни хора избиват военните престъпници в Дамаск и техните московски помощници, толкова по-малки стават шансовете за постигане на скорошно политическо решение. А Западът, под ръководството на САЩ, наблюдава всичко това отстрани, кършейки ръце.

Нямаме никакво основание сега да се бием в гърдите заради обещаните помощи в Лондон. Истината е, че Лондон, Берлин и останалите пропуснаха момента да се намесят решително, защото се страхуваха от въвличането им в един продължителен военен конфликт. И сега изглеждат като едни безпомощни свидетели на трагедията на другите.

А бежанците ще продължат да идват...

Бежанците в съседните на Сирия страни трябва да могат да работят и да се образоват - никой не оспорва това. Но подобни програми изискват време, преди да започнат да дават плодове. В същото време много хора продължават да бягат от Сирия, и все по-малко от тях намират подслон в съседните страни - въпреки милиардните помощи. Йордания и Ливан вече се пръскат по шевовете, а потокът от бежанци към Европа няма да секне, докато в Сирия войната продължава.

В Йордания вече всеки пети от населението е сирийски бежанец, докато в Европа, с население от половин милиард души, един милион бежанци предизвикаха нервни изблици в политиката и истерия сред населението. Ангела Меркел припомни на европейците за техния хуманитарен дълг. Вярно е, че одобрението за нея спада, но политиката ѝ принципно е правилна. И тя заслужаваше по-голяма подкрепа.