Терорът - под лупа

Прословутият междувременно "манифест" на терориста се оказва при по-внимателен прочит просто псевдоинтелектуална стойка: "Брайвик е искал да мине за мислител", пише философът Ларс Свендсен в "Афтенпостен". Но в действителност неговият "манифест" се състоял само от "пози и от цитати с най-различен произход: Брайвик няма никаква философия, само някои тежко реакционни рефлекси на костния мозък." С други думи, този изпълнен с омраза терорист, който се възхищава на Ал Кайда, но същевременно се изживява като антиислямист, е чиста проба плагиатор. Текст от 1500 страници? Това не е подвиг в епохата на Гугъл.

И все пак норвежци се питат как един човек от средната класа е могъл да изпадне така. Вестниците са пълни с догадки и хипотези, някои го сравняват с Хитлер, други анализират въздействието на фиксираната върху насилието популярна култура.

Истинският проблем

Някои текстове обаче надхвърлят рамката на очакваното. Това се отнася преди всичко за провокационното есе на живеещия в Берлин автор Корнелиус Якхелн, който се е впуснал да търси "терористичния вирус", защото се опасява, че истинският проблем "може да бъде отново заметен под чергата". Истинският проблем - пише Якхелн в авторитетния седмичен вестник "Моргенбладет" - се състои в това, че за хора като мен няма място в "нова Норвегия". Норвежкото общество залагало на многообразието, но по един всъщност униформиран начин. Тук нямало място за отклоняващите се от правата линия. Никаква промяна и след атентата: "Вместо да практикуват повече демокрация, както се изрази министър-председателят, медиите и експертите искат да пресекат истинската дискусия. Като при това се държат подчертано педагогически. Сякаш ние не можем да си изградим собствено мнение, сякаш не можем да мислим самостоятелно."

Откритият дебат - единственият изход

Според Якхелн "потенциалните бомби" в Норвегия се чуствали явно отдавна маргинализирани. "В нова Норвегия няма субкултура, която да поеме тези младежи, във всеки случай никоя, която да е така атрактивна като войнствената религия, като джихада или антиджихада." За него терорът, който светът изживява от десет години насам, е терорът на "радикално губещите", по думите на германския писател Ханс Магнус Енценсбергер, - един случай както за психиатъра, така и за обществата, произвеждащи параноя.

Публицистката Нина Витосек също пледира за "край на политическата коректност", както и за разговор с всички потенциални терористи. А Ханс Рустад, издател на интернет форума Document.no, в който е писал и Брайвик, прокарва линия до разгърналия се в Дания около спора за карикатурите на Мохамед дебат за свободата на мнението: "Дания посочи единствения възможен изход - открития дебат."