Трагедията на дезертьорите от Венецуела

"Ако се върна във Венецуела, ще ми друснат най-малко 10 години затвор", разказва дезертиралият от Боливарската гвардия войник Джаксел Мухика. Младият мъж действително е имал защо да обърне гръб на родината си, но като дезертьор е наясно, че завърне ли се, го грози дълъг престой зад решетките. "Не можех повече да търпя нарежданията", разказва 28-годишният мъж и посочва, че една от заповедите, които трябвало да следва, била да потушава протестите в страната с груба сила и сълзотворен газ: "Сред хората по улиците бяха моите близки, приятелите ми … всички протестират, защото гладуват."

3 долара - цяло богатство

Джаксел Мухика се опитва да помага на семейството и приятелите си от чужбина. Почти всеки ден той изпраща по десет хиляди песо от Колумбия - сума, която в момента се равнява на 3 щатски долара. В Колумбия с толкова пари самият той не може да се нахрани, но знае, че тези 3 долара са достатъчни, за да покрият хранителните нужди на цялото му семейство във Венецуела.

Бившият войник все още търси работа - засега безуспешно. От шест месеца живее в колумбийския град Ипиалес в югозападната част на Колумбия, само на пет километра от границата с Еквадор. Мъжът излиза на пътя всекидневно, за да проси и да обяснява на минувачите и шофьорите трудното си положение. Тук е заедно с братовчед си и неколцина сънародници, опитват се с просия да свържат двата края. Необходими са около 5-6 долара на човек, за да се покрият най-основните разходи за подслон и храна.

“Имахме всичко, но нищо не остана”

Близо 4000 венецуелци са преминали през последните месеци границата от Колумбия към Еквадор. Повечето от тях напускат родината си, за да се спасят от глада. Сред тях има и такива, които се опитват да помогнат на семействата си, като изпращат пари от чужбина. Повечето бежанци до неотдавна се отправяха на юг към Перу и Чили, но Еквадор ограничи преминаването през страната и цели групи останаха заклещени в Колумбия. Много от тях нямат валидни паспорти и поради това не могат законно да пътуват до съседните страни. Колумбия ги приютява, но въпреки това венецуелците не се чувстват добре дошли.

"Третират ни сякаш сме боклук", казва Алваро Теран. В центъра на град Ипиалес бившият адвокат продава кафе от термос и традиционния венецуелски хляб "арепас". Когато говори за миналото, той не успява да потисне сълзите си. "Имахме всичко: къща на брега, нови коли, дори малка лодка, с която ходехме за риба. Нищо от това не остана".

Братът на Алваро Теран също е дезертьор от Боливарската гвардия. Избягал преди няколко години първо в Бразилия, а след това в Колумбия. Така се озовал в град Ипиалес заедно със съпругата и дъщеря си. Втората му дъщеря все още е във Венецуела и наскоро е станала майка. Очите на Алваро отново се насълзяват. "След месец  ще се върна в страната, за да видя внука си, ако ще и това да е последното нещо, което ще направя", завършва той и се опитва да продаде останалото кафе, преди да е изстинало.