Трагедията на един народ
Коментар от Райнер Золих:
Когато в Западна Европа стане дума за бежанците, една от стандартните реплики гласи: "Трябва да се борим срещу причините, които карат хората да бягат от родните си страни". Въпросната "борба" изглежда в повечето случаи така: западни правителства увеличават финансовите помощи за кризисните региони, като обвързват подкрепата си с определени условия - с надеждата, че тези малки стъпки някой ден ще доведат до положителни резултати.
В Сирия обаче това няма как да се случи. Защото войната там продължава. Нито човеконенавистният режим на Асад, нито псевдо-религиозните терористи от "Ислямска държава" могат да бъдат разглеждани като евентуални партньори на европейските инициативи за установяване на мир в региона. Тъжната истина е, че в Сирия няма релевантни сили, които биха могли да изиграят ролята на "партньори" в евентуални мирни преговори. Изключение правят може би само кюрдското малцинство и няколко умерени, но политически маргинализирани опозиционни групи.
Длъжни сме да им помогнем
През последните четири години военният конфликт в Сирия отне живота на над 250 000 души. Омразата на религиозна основа и жаждата за мъст отровиха климата в страната за години напред. Почти половината население на Сирия търси убежище в други страни - заради бомбардировките на Асад, заради зверствата на убийците от "Ислямска държава" и на други подобни групировки като близкия до Ал Кайда "Фронт ал Нусра".
Доскоро последиците от сирийската трагедия се усещаха най-силно в страни като Ливан, Йордания и Турция. Постепенно обаче тези последици "нахлуха" и в Европа. Повечето бежанци, които в момента се намират на италианския остров Лампедуза, на гръцкия Кос или пък на македонската граница, идват именно от Сирия. Това са хора, на които Европа трябва да помогне. Хора, които заслужават нашата закрила и подкрепа. А и властовите централи във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин не могат да им предложат нищо друго. Няма никакви поводи за надежда, че в близко време кръвопролитията в родината на сирийските бежанци ще секнат. И за това са виновни не само враждуващите страни в самата Сирия - съседните ѝ държави преследват коренно различни интереси, същото важи за Вашингтон и Москва. Все фактори, които спъват всички опити за постигане на мир в региона.
Раздвижване?
Напоследък обаче има признаци за известно раздвижване зад кулисите. Русия например изглежда преосмисля поне частично стратегията си. Иран, Саудитска Арабия и Турция може би също. За това говорят няколко срещи от последните дни и седмици - като например посещението на сирийски опозиционери в Москва или пък визитата на шефа на сирийските тайни служби в Рияд. Срещи, които доскоро бяха немислими. Официално обаче всички актьори, замесени директно или косвено в сирийския конфликт, продължават да държат на позициите си: те са или твърдо на страната на Асад, или твърдо против него.
И все пак: очевидно се търсят нови пътища за разрешаване на сирийския конфликт. За това говори и най-новата инициатива на ООН, която беше подкрепена както от САЩ, така и от Москва. И тази инициатива обаче не може да обещае нищо конкретно на сирийците: ще бъдат създадени работни групи, в рамките на които враждуващите страни ще бъдат поканени на масата за преговори. Подобни опити е имало и преди, но всички те се провалиха. Вече е пределно ясно, че нищо няма да се промени, ако не бъде постигнато единодушие както между Саудитска Арабия и Иран, така и между Москва и Вашингтон.
А междувременно броят на жертвите в Сирия ще продължи да расте. А светът ще продължи да наблюдава безучастно тази трагедия.