Турско робство не е имало?

Колко ще бъдат новите български светци? Известни ли са имената им? С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към проф. Кръстьо Манчев, историк, научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Предлагаме ви интервюто с него:

„Имаше период, в който се твърдеше, че жертвите в Батак са около 5 000, но сега в науката циркулира цифрата между 2 и 3 хиляди. Аз не съм виждал никъде, нито съм чувал да има списък на загиналите. Освен това нямам представа какво възнамерява да прави БПЦ, но все пак едва ли ще е възможно всички да бъдат обявени за светци, просто трябва да има някакъв подбор”, казва проф. Кръстьо Манчев.

Българите не са били роби?

В едно взривоподобно интервю преди три години проф. Манчев защити няколко крайно неудобни за българската историография тези – за липсата на робство в предосвобожденска България, за някои детайли от Баташкото клане, та дори и за българските политически „посрещания” и „изпращания” в Македония, на руснаците след края на Втората световна война, на Тито и т.н. Готови ли са вече европейските българи за подобни истини или все още се крият зад митовете на национализма?

„Не са, струва ми се, готови да приемат реалностите такива, каквито са били - казва проф. Кръстьо Манчев и продължава така: За да се промени това, трябва да се появят научни трудове. Досега нашата историография е страдала от различни пристрастия. Едното е идеологическо, другото е национално. От националното пристрастие страдат и историографите на нашите съседи – всеки хвали себе си и ругае околните държави.

Ние сме възприели Османската империя такава, каквато са ни я нарисували българските възрожденци, а след това както я е нарисувала българската историография. Истината обаче е малко по-друга, това са разни митове. Османската империя не е била робовладелска държава, тя е феодален тип държава. В тази империя е имало и роби, но те са били използвани тук-таме само като домашна прислуга.

Раята е била зависима, но зависимост и робство са две различни неща. Раята не е била роб, роб е онзи, който няма собственост, той е собственост на някого, докато нашите селяни са имали собствени ниви, дворовете са били пълни с челяд и със стока, притежавали са имоти и са пътували по света. Османската империя се е простирала от Диарбекир до Виена, не е имало никакви граници. Нашият българин е можел да бъде в Букурещ, в Смирна, можел е да отвори дюкян, да развива някакъв занаят, да търгува. Имали сме много богати хора. Идете в Копривщица, погледнете старата част на Пловдив – възможно ли е това, което съществува там, да е било градено при робство?” – пита проф. Кръстьо Манчев.

Балканският разграден двор

Днес, три години след като проф. Манчев оспори някои митове, свързани с Баташкото клане, продължава ли той да поддържа тези своите твърдения? Отговорът на проф. Кръстьо Манчев: „Аз поддържам онова, което съм написал в книгите си. Имам мои четири тома „История на балканските народи”, един том „История на националния въпрос на Балканите” и в тях съм обосновал всичко, каквото съм могъл. Сега съм написал една книга, която е озаглавена „История, политика и пропаганда”. Там развивам същите тези, но обосновано, много на широко и в дълбочина.”

За кого, според проф. Манчев, работят авторитетните историци в България днес – за историческата истина или за историческо-политическата конюнктура? Все пак се оказа, че ключови фигури на историческата наука са били агенти на комунистическата ДС. Ето мнението на проф. Манчев:

„Това е така. Писал съм за българската историография. Твърдя, че историографията ни никога не е била обективна наука, същото е и на Балканите. Нещо повече. Мога да кажа, че тук, на Балканите, онова, което е исторически достоверно, не е валидно за всички. Историята е разграден двор. Всеки влиза в него и взима каквото му трябва. А винаги му трябва нещо, което хвали него и обругава ближните, съседите.

Така че не говорим за обективна наука. Крайно време е обаче историята да стане такава. Какво означава обективна наука? Това е максимално количество фактология и нормална човешка интерпретация без оглед кому това е изгодно или неизгодно. Няма неизгодни истини. За да бъде учителка, историята трябва да бъде изказана точно.”

Кой е по-велик?

След време вероятно ще можем да говорим за комплектовани Балкани в ЕС. Очаква ли проф. Манчев след бъдещото европеизиране на региона историческите страсти да се поуспокоят?

„Аз работя за това и се надявам, че в бъдеще това ще бъде реализирано. Не може векове наред ние да се бием едни с други за това кой от кого е по-велик и не можем да разделим този Балкански полуостров. Това няма никакво бъдеще. Надявам се в един може би далечен все още ден Балканите да заприличат на цивилизован регион. При нас приоритет винаги е била външната политика, целта да завладеем нещо. Но велик е не този, който има много голяма територия. Велик е този, който си е обработил нивите. А нашите ниви са запустели”, казва в заключение проф. Кръстьо Манчев от Института по балканистика при БАН.