Турците търсят сметка за смъртта на децата си
27 август 2010Близо 100 турски войници са загинали само през това лято в борбата срещу кюрдските партизани - повечето от тях донаборници, които нямат и 20 години. На погребението майките могат да плачат и да си скубят косите, но от бащите се очаква да запазят самообладание и да покажат, че са горди от жертвата на сина си за родината. Но някои родители започват да се бунтуват.
Защо не обелват и дума?
След като турските медии съобщиха, че при акция на кюрдите срещу един армейски пост военното ръководство е изпратило един разузнавателен самолет, но не е направило нищо, за да помогне на своите войници, някои родители започват да поставят въпроси. Един от тях е Хасан Саи, чийто син бе убит при това нападение: "Аз не плаках, когато научих за смъртта на сина ми. Но когато видях кадрите от разузнавателния самолет, тогава припаднах от възмущение."
Защо армейското ръководство не е направило нищо, за да помогне на обградените войници? Защо не е бил изпратен нито един хеликоптер? След като цял месец напразно се опитва да получи отговор на тези въпроси, Хасан Саи се обръща към прокурора: "Онези на върха на тази армия, която така държи на честта си, не обелиха и дума. Защо не казват как можа да се стигне до тази трагедия?"
Армията вече не е недосегаема
Заедно с близки на други войници, паднали при подобни обстоятелства, Хасан Саи подаде жалба срещу армейското ръководство - по обвинение в непредумишлено убийство. Семействата имат подкрепата на едно юридическо сдружение, чийто председател Каит Ючкан казва:
"Някой трябва да поеме вината за това направо предателско нехайство. Семействата на загиналите войници имат право на обяснение. Ние ще се борим упорито за привличане към отговорност на виновните."