Турция и Израел: Желан раздор?

Причина за кризата в турско-израелските отношения стана доклад на ООН за кръвопролитния рейд на кораба "Мави Мармара" през 2010. Корабът беше натоварен с хуманитарни помощи за Газа. Тогава загинаха девет души. Докладът на ООН критикува подхода на израелските командоси срещу кораба "Мави Мармара", но по всички други точки застава на страната на Израел.

Блокадата на Газа не била неправомерна, пише в доклада. Израел е имал пълното право да преследва нарушителите на блоката и в международни води. В доклада се изразяват и съмнения в организатора на флотата, ислямската организация IHH, която поддържа добри контакти с турския правителствен апарат. Според ООН Анкара е трябвало да направи всичко възможно, за да предотврати ескалацията. Докладът е гръмка плесница за Турция, при това от една организация, която не минава за приятел на Израел.

Какво иска Анкара?

От седмици насам Анкара ултимативно настоява за официално извинение от страна на Израел за турските жертви. Ерусалим отказва. Докладът на ООН препоръчва на Израел да изрази "подобаващо съжаление" за инцидента. Израелският премиер Нетаняху стори това и дори заяви готовността на Израел да изплати обезщетения на семействата на загиналите. Ето защо провокираната сега от Анкара ескалация е наприемлива и е желателно федералното правителство в Берлин също да заеме категорична позиция по въпроса.

Всъщност Ердоган играе вече позната ни игра.Той се опитва чрез антиизралески трели да спечели симпатии преди всичко в арабския свят. От гледна точка на приятелските отношения, които Турция доскоро поддържаше с либийския диктатор Кадафи и сирийския му колега Асад, това е лесно разгадаем шахматен ход от арсенала на арабските автократи. Независимо от сегашните революции обаче, този ход за съжаление може да има и успех в арабския свят.

Новата стратегия на Ердоган

Израел също направи много грешки през последните години. Тези грешки доведоха до отчуждаване между двете страни. Но Европа не бива да се заблуждава. Раздорът с Израел, който Ердоган съзнателно търси, е израз на нова стратегия. Под управлението на Ердоган Турция се профилира повече като ислямска, отколкото като западна страна. Все по-често Анкара действа в целия регион не като партньор на Запада, а като стратегически конкурент. Крайно време е Европа и САЩ да отговорят подобаващо.