Тъмните пропасти на традицията
12 март 2010Убийства заради поругана чест - те биват извършвани в традиционни мюсюлмански семейства от братя, бащи, близки на млади жени, опълчили се срещу патриархалния морал. Тази тема засяга филмът на Фео Аладаг "Чуждата". Сибел Кекили изпълнява в него ролята на млада туркиня, която избягва от нещастния си, насилствено сключен брак и заради това е отхвърлена и преследвана от семейството си. Режисьорката показва механизмите на т. нар. паралелно общество.
Историята звучи доста познато. Въпреки това тя ни грабва. И поставя много въпроси. Историята на Умай, която е женена в Истанбул, има син и мъж, който я бие и малтретира. Мъж, от който избягва, за да отиде в Берлин, където живеят родителите, братята и сестрите й. Семейството й не я приема - по-важна за него е традицията, по-важна от щастието и свободата на дъщерята е "честта".
Отказана любов
Заглавието "Чуждата" носи много значения, обяснява режисьорката Фео Аладаг: "Два от най-важните аспекти са, че в хода на историята Умай става чужда на семейството си. Не се чувства зачетена, приета от него. А когато не го зачитат, не го приемат, не му показват, че го обичат, човек се чувства чужд. Другият аспект е, че семейството на Умай живее в чужда страна и много неща в нея са му чужди."
По поръчка на "Амнести Интернешънъл" Фео Аладаг прави преди шест години видео-клипове за кампанията "Насилието срещу жени". По същото време, разказва режисьорката, в германските медии зачестили съобщенията за т.нар. убийства заради поругана чест. Така възниква идеята за сегашния й филм: "Важно беше най-вече да се представи достоверно средата. И точно затова беше важно да опозная отблизо живота на турски семейства, живеещи в Германия. Много време прекарах в приюти за защита на жени, имах много разговори със засегнатите и близките им, имах и много добри консултанти, които ми помогнаха. От друга страна, това беше и един вид пътуване към себе си, трябваше добре да проуча чувствата, за които се разказва във филма. В този смисъл "Чуждата" е и един много личен филм."
Във веригите на патриархалното
Филм, който не е студия, нито портрет на турските имигранти, а филмова драма, разказваща конкретната, специфична история на Умай: героинята се опитва да започне в Берлин нов живот, търси работа, ходи на вечерно училище, влюбва се в свой колега и не може да забрави семейството си, което я отхвърлило, защото смята, че дъщерята е потъпкала семейната чест и достойнство.
"Обикнах ролята си. Когато четох сценария, на много места плаках", разказва актрисата Сибел Кикели. Че притежава забележителен талант, тя доказва още във филма "Срещу стената" на режисьора Фатих Акин.