Коментар на Бернд Ригерт:
Великобритания е в шок. И не само тя. Много граждани на ЕС, както и много политици от Брюксел са потресени. Неизбежно се налага следният въпрос: Има ли смисъл от всичко това? Как е възможно политическият спор за курса на Великобритания да изисква и човешка жертва?
Изглежда, че страхливият убиец е бил воден от омразата. Така смята и опечаленият съпруг на Джо Кокс. Омраза срещу политическата класа, срещу истаблишмънта, срещу "изкривената картина" на ЕС. Това не беше просто едно подло и безсмислено убийство на една майка, на един политически талант. Това беше нападение срещу демокрацията във Великобритания.
Как можа да се стигне дотук?
Как можа да се стигне дотук? И двете страни в спора отровиха политическия климат в страната с рядко срещана твърдост, лъжи, измислени цифри, абсурдни твърдения и всяване на паника. Поддръжниците на "Brexit" извикаха на бял свят призраците на Адолф Хитлер, на Съветския съюз. Те разпространяваха фантасмагории за инвазия срещу Великобритания и вълни от имигранти, за да всяват страх у хората. Противниците пък съзираха опасност за световния мир, за благосъстоянието и за Европа като цяло. Те също насадиха страхове, но далеч не така драстично, както десните популисти.
Сега и демагогът Найджъл Фарадж от ЮКИП трябва да си отговори на въпроса дали не прескочи границата. Още по-грубо действаше дясноекстремистката партия "Великобритания над всичко", която както се вижда от сайта ѝ, мрази белите леви и критичните журналисти.
Някои очевидци твърдят, че убиецът е нападнал жертвата си с викове "Великобритания над всичко". Един говорител на "Великобритания над всичко" дори имаше дързостта да атакува медиите за начина на поднасяне на информация и отрече всякаква взаимовръзка с неговата партия. Да, британските партии не носят юридическа вина за престъплението, но носят отговорност. Отговорност за агресивната атмосфера, която може да е подтикнала извършителя към това убийството.
Отложете референдума!
Наврмето при стълкновенията със северноирландските терористи, Обединеното кралство преживя много политически убийства. Последното убийство на депутат обаче беше извършено преди 26 години. И в Германия е имало подобни нападения като това срещу Джо Кокс. За щастие кандидатът за канцлерския пост Оскар Лафонтен (1990), вътрешният министър Волфганг Шойбле (1990) и кметицата на Кьолн Хенриете Рекер (2015) оцеляха след атентатите. Факт е, че днес и в Германия политическото настроение става по-агресивно. Политически мотивираното насилие от дясно и от ляво в контекста на миграционната политика нараства.
След една седмица избирателите във Великобритания трябва да решат дали искат да напуснат ЕС, или не. Но нужно ли е това все още? Поддръжниците на ЕС прекратиха изборната си борба за 24 часа. Лагерът на противниците ги последва. Един ден примирие обаче не стига. Британският референдум трябва да бъде отложен с няколко седмици, за да се успокоят духовете. За да се уталожат омразата и страхът. И двата лагера трябва да направят крачка назад и да се запитат как можа да се стигне дотук? Искаме ли да продължаваме по същия начин? Великобритания го дължи поне на Джо Кокс и нейното семейство.