Франция след атентата е вече друга

Терористичното нападение срещу "Шарли Ебдо" бележи повратен момент. На предишни атентати, извършени от френски ислямисти, демокрацията в страната реагираше като изтощена възрастна дама. Явно й липсваха сили да се разбунтува срещу врага и смело и решително да се изправи лице в лице с предизвикателството. Мнозинството французи не протестираха срещу безсрамните нападения срещу еврейски съграждани, срещу изблиците на насилие по време на пропалестинските демонстрации и антисемитизма на "твореца" Диодоне. Мнозинството приемаше безкритично това, че стотици млади французи са запленени от "джихада" и заминават за Сирия или Ирак.

Републиката беше обладана от примиренческо съзерцание. Само малцина си спомняха за вълшебната формула на предците си: "Свобода, равенство, братство", чиито недвусмислен императив краси сградата на всяко училище във Франция. Вместо това на изборите за Европарламент много французи дадоха гласа си на партията на Марин льо Пен и по този начин подсилиха тъкмо онези, които пророкуват "френското самоубийство", или "подчинението пред исляма". Страната, разкъсвана от хронична криза на идентичността и трайна икономическа криза, изглеждаше като вкаменена от мъка по собствената си съдба.

"Шарли Ебдо" като поврат

Кървавата баня в центъра на Париж обаче изтръгна французите от летаргията им. Десетки хиляди французи из цялата страна излязоха по улиците, за да протестират срещу терора и да подкрепят свободата на мненията и печата. Още същата вечер над сто хиляди души демонстрираха в цялата страна, въпреки предупрежденията за опасност от терористични нападения. Планираните за идните дни маршове на солидарност ще мобилизират още повече френски граждани. С

тарата демокрация Франция се пробужда за нова жизненост. Не е казано, че това ще придаде на Републиката сила и мощ в дългосрочна перспектива. Но първите плахи признаци за поврат не бива да се пренебрегват. Утвърдените партии, които през последните години изразходваха енергията си в безкрайни окопни войни, в сегашния час на изпитание отново търсят единство. Президентът Франсоа Оланд например прие своя заклет враг и предшественик Никола Саркози. Жан-Люк Меленшон от лявата партия преоткри за себе си ценностите на свободата.

Навремето Хайнрих Хайне беше отбелязал: "Французинът обича свободата като своя любима жена и се бори за нея на живот и смърт". Французите нямаха нужда от много време, за да приемат кървавите убийства в редакцията на "Шарли Ебдо" като атака срещу свободата си. Те усетиха, че нападението срещу тази малка редакция с либерален и сатиричен дух застрашава извоюваните с революции и войни демократични достижения. Със забележителна скорост от общественият дебат изчезнаха онези, които неизменно успяваха да намерят някакво социално оправдание дори и за най-ужасяващите насилия. "Не, обществото не е виновно за това, че млади французи с мигрантски корени изживяват своите ислямистки фантазии за насилие", смята бившият главен редактор на "Шарли Ебдо" Филип Вал. Той призова най-вече левицата към повече искреност в твърде плахия дебат за исляма в едно имигрантско общество.

Телевизионните водещи сега поискаха от представителите на френския ислям нещо, за което не се бяха осмелявали след атентатите в Тулуза или нападението срещу еврейския музей в Брюксел: не само да осъдят престъпленията, но и най-сетне да започнат да вършат реална разяснителна работа сред своите единоверци, както призова водещият на телевизионния канал "France 2" Давид Пюжада. Журналистката Каролин Фуре пък настоя за нови структури и представители за френския ислям.

Това е нещо съвсем ново. В необявената война срещу вътрешните врагове, президентът Франсоа Оланд влезе в една роля, която му приляга много повече, отколкото тази на реформатор на икономиката. Въпреки покрусата от загубата на лични познати сред убитите, социалистът Оланд успя добре да балансира изявите си, защото знае, колко слабо е сцеплението във френското имиграционно общество и какъв капитал иска да извлече от това Националният фронт на Марин Льо Пен. Нападенията срещу джамии свидетелстват за силно отровената атмосфера. Раздразнението на французите от тяхното политическо ръководство е твърде дълбоко и все още не може да се измести от пробудилото се усещане за национална общност на ценности. Затова на президента Оланд се пада да превърне ужаса от случилото се в изцелителен шок и в промяна на политическите нрави.

Михаела Вигел (Frankfurter Allgemeine Zeitung)

www.faz.net

Всички права запазени.

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main