"Хóди пeшa, бe!": простащина по върховете на България

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Щoтo някoи cи пътувaт c хубaвитe кoли пo мaгиcтрaлитe нa Бoриcoв и викaт "aмa тe нe cтaвaт". Aми щo нe ги нaпрaвихтe виe, кaтo нe cтaвaт, бe?! Щo нe ги нaпрaвихтe, ми ceгa критикувaтe? Мeтрoтo! Oтивaт, прoтecтирaт cрeщу лoшия Бoйкo, кaчвaт ce нa мeтрoтo и ce прибирaт вкъщи. Хóди пeшa, бe! Хóди пeшa! Това е положението."

Срам

До такива мисловни висоти стигна тези дни самата председателка на българското Народно събрание. По нейната „логика“, както става ясно, магистралите и метрото са ни нещо като личен подарък от премиера, построени с двете му ръце и с лични средства (кътани, може би, по чекмеджетата). За което трябва да сме му благодарни цял живот и, както вероятно би се изразила самата тя, да си налягаме парцалите.

Да се спори с нея, разбира се, е безсмислено - тя не знае, че говори глупости. И вероятно даже се гордее с ораторското си умение и с остроумието си, аплодирана в залата на читалището в Лом от местните партийни активисти. За нас, страничните слушатели, остават срамът, възмущението и отвращението.

Деградация

Разбира се, нито ни е за първи път, нито ще ни е за последен. За десетина години много дейци на управляващата партия ни оставиха безброй подобни словесни паметници. А безспорно най-богато е творческото наследство на самия партиен лидер. "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме", бе казал някога той. А напоследък от записа на негов телефонен разговор научихме, че „когато си прост, е лесно“. Става дума за същия разговор, в който той охарактеризира въпросната парламентарна председателка като „проста кърджалийска ...“. След което тя, също като него, се зае да обикаля села и паланки. Сякаш за да докаже колко е бил прав.

Всъщност, в последната ѝ изява няма нещо съществено ново или различно - просто поредното свидетелство за това до какви катастрофални низини е стигнал процесът на деградация по върховете на властта в България.

Защо България е такава

Това, разбира се, не означава, че сме стигнали дъното. Защото освен армията от платени клакьори, настанили се около държавната хранилка, управляващите все още си имат и искрени почитатели. По този въпрос не може да се направи кой знае какво. Просто не бива останалите да свикваме с проявите на овластената посредственост и простащина и да ги подминаваме с мълчалива погнуса. Прекалено дълго ги оставихме да се вихрят. Което, впрочем, обяснява защо България се променя толкова бавно и мъчително, защо продължава да е не само най-бедната, но и да крета на последните места във всяка печална класация.

Тези дни, мислейки си дали в цивилизования свят, с който опитваме да се съизмерваме, има друг такъв председател на парламент, си дадох сметка за една интересна зависимост. Колкото по-малко вероятно е в една страна подобен човек да се озове на такъв висок пост, толкова по-добър е животът в нея. И обратното. Какво да се прави - всяко племе си заслужава съдбата. Това е положението.