Хапчето, наречено растеж

В много от южните страни-членки на ЕС икономиката се свива, а безработицата расте. Държавите намаляват разходите, за да могат да санират държавните си финанси и да спазят стабилизационния пакт. Към всичко това се прибавя и фактът, че страните от ЕС, и по-специално 17-те членки на Еврозоната, се задължиха да запазят еврото.

По време на предизборната си кампания новият френски президент Оланд анатемоса курса на икономии и обеща нови конюнктурни програми. Същевременно той обяви, че ще спазва договорените с ЕК бюджетни цели и ще намали новите държавни дългове до три процента от БВП. Оланд възнамерява да ратифицира фискалния пакт едва след като към него бъде добавен и т.нар. "пакт за растеж". Ангела Меркел също подкрепя идеята за пакт за икономически ръст, което обяви още преди избора на Оланд. Тя се позова на сполучливо намерената формула от последната среща на върха на ЕС, която насърчава икономиите и същевременно настоява за икономически растеж. В прав текст това означава провеждане на структурни реформи на трудовия пазар и в сферата на образованието, които не изискват нови капиталовложения. По този повод председателят на ЕК Барозу заяви, че ЕС има нужда от консолидиране, реформи и инвестиции.

Чрез облигации към растеж

Още преди няколко месеца ЕК предложи въвеждането на общи облигации за специални проекти в енергийната сфера. "Ние предложихме проекта за облигации, за да мобилизираме частния капитал за важни стратегически инвестиции. Сега виждам, че много хора предлагат същото. Възприемам копирането на идеи в политиката като комплимент. Предложенията отдавна са на масата", заяви Барозу във Флоренция.

В предизборната си кампания Франсоа Оланд също повдигна въпроса за общи облигации за Еврозоната. Ангела Меркел от своя страна смята, че те трябва да бъдат въведени едва в края на цялостния процес на реформиране. На 23 май ще се проведе нова среща на върха на ЕС, в която за първи път ще вземе участие и новият френски президент. Срещата ще формулира нова стратегия за стопански растеж.

На юг - икономии, на север - потребление?

Икономистът от брюкселския изледователски институт "Брюгел" Гунтрам Волф смята, че страните от Еврозоната няма да минат без строги мерки за икономии при консолидирането на държавните си бюджети. "Трябва да разберем, че в Еврозоната трябва да бъде проведено структурно напасване. Югът трябва да се нагоди структурно. Но Северът също трябва да се приспособи", казва Гунтрам Волф. Според него формулата за успеха е в повечето икономии на Юг и по-високото потребление на Север. "По този начин ще се увеличи търсенето. Ние ще имаме повече приходи, ще пестим по-малко на Север и по този начин можем да предотвратим рецесия в Еврозоната", казва експертът.

Голям препъни-камък за инвестициите и "отрова за растежа" представлява тлеещата банкова криза в Европа. Гунтрам Волф смята, че политико-икономическата координация в ЕС не е на нужното ниво. "Особено в банковата сфера ние имаме нужда от много по-силна европейска власт. Имаме нужда от общ авторитетен банков надзор, който да може да интервенира навсякъде в Европа", казва Волф. Според него нестабилността ще продължи докато в Европа не бъде уреден въпросът с банковия надзор.

Действия, а не приказки...

Мерките в подкрепа на конюнктурата в Европа са фиксирани в "Адженда 2020" на Европейската комисия. Още преди година пакетът от мерки беше одобрен от държавните и правителствени ръководители на ЕС, които го потвърдиха още веднъж на последната си среща на върха през март 2012. Председателят на ЕК Жозе Барозу отдавна настоява за бързото изпълнение на решенията на национално ниво. "Вместо непрекъснато да дискутираме, трябва просто да действаме. Инструментите са налице", казва той.

Автор: Б. Рийгерт, К. Цанев; Редкатор: Е. Лилов