Хем кредитори, хем съдии
4 юли 2015Какво се прави, когато фалира фирма или частно лице? Стъпките са ясно уредени по закон. Случаят обикновено се разглежда от съда или друга неутрална инстанция, но не и от засегнатите кредитори. В случая с Гърция нещата не стоят по този начин. Самите кредитори съдят длъжника. Те се опитват да защитят интересите си и наричат това “спасение”, а климатът на преговорите е отровен от недоверие и упреци.
Философът Юрген Хабермас вижда в това провал на европейските политици: “Те изглеждат като политици наистина, ала говорят, изхождайки от икономическата си роля на кредитори”, посочва Хабермас в публикация на “Зюддойче цайтунг”.
Съпротивата на банките
Провалилите се преговори показват колко проблематична е разноликата роля на държавите от еврозоната: като кредитори те искат да диктуват на длъжника не само условията за връщане на парите, но и сами да контролират спазването на тези условия. Фактът, че в този процес участва и МВФ - една организация, специализирала се в подпомагането на задлъжнели държави, още по-ясно откроява европейския конфликт на интереси.
Още в началото на новото хилядолетие МВФ настояваше да се изработи правилник за обявяване на държави в неплатежоспособност, но не бе чут. “Тогава международните банки се възпротивиха. Те предпочетоха МВФ да отпуска кредити на задлъжнелите държави, за да могат те самите изцяло да си върнат отпуснатите заеми”, казва Томас Майер, учредителен директор на Flossbach von Storch Research Institute. Той е добре запознат с позицията на финансовата сфера, до 2012 г. е бил главен икономист на “Дойче банк”.
Има и правни доводи срещу създаването на регламент за държавен фалит. Например допустимо ли е да се нарушава суверенитетът на една държава? Само че проблемът и бездруго си съществува от доста време насам: през 2011 г. Германия, Франция и други евродържави не позволиха на тогавашния гръцки премиер Георгиос Папандреу да проведе референдум за по-нататъшния курс на страната в дълговата криза.
Държавните фалити освен това дълго време бяха смятани за проблем само на развиващите се страни. “Изработването на процедура за обявяване на държавен фалит в рамките на еврозоната беше наистина предмет на дискусии, но така и не се стигна дотам. Смяташе се, че не е необходимо, защото Гърция изглеждаше единичен случай”, посочва Майер.
Страх от избирателите
И тъй като няма процедура за обявяване на държавен фалит, МВФ настояваше поне за още едно частично опростяване на гръцките дългове. Икономистите и бездруго смятат, че страната никога няма да успее да върне огромните си дългове. Само че европейците не искат и да чуят тези аргументи. Германската канцлерка Меркел и колегите й са опитни политици, за да знаят, че избирателите биха ги наказали за подобни отстъпки. След като с помощта на политиката големите банки се отърваха от лошите си гръцки кредити, Меркел сега се представя като пазителка на германските данъкоплатци, които не искат парите им да потънат в Гърция.
Меркел се възпротиви и на предложението поне част от гръцките задължения да бъдат прехвърлени към Европейския стабилизационен механизъм /ЕСМ/, защото и той съдържа пари на данъкоплатците. Моралното послание на канцлерката към гърците е ясно: дълговете трябва да се връщат.
“Това е направо смешно!”, заяви по този повод френският икономист Томас Пикети в интервю за седмичника “Ди цайт”. “Тъкмо Германия е страната, която никога не си е връщала дълговете. И тъкмо по тази причина няма право да поучава другите страни по този въпрос”. При сключването на Лондонското споразумение от 1953 г. кредиторите, между които и Гърция, опрощават на младата тогава Федерална република голяма част от дълговете - и по такъв начин правят възможно германското икономическо чудо в годините след Втората световна война
Макар Германия и другите държави от еврозоната да са против: “Следващо опрощаване на дългове ще има - все едно по какъв начин - дали пряко или още по-вероятно чрез допълнително разсрочване на плащанията в бъдеще”, убеден е икономистът Йоханес Майр от Баварската Landesbank.
Максимални щети и никакво решение
Склонността на европейската политика да отлага решаването на проблемите води до странни ефекти, както показва един пример от продължителните и в крайна сметка провалили се преговори между Гърция и Еврогрупата. “Докато ние преговаряхме за 7,2 милиарда евро и не успяхме да се споразумеем за условията, гръцките банки получиха 90 милиарда евро без всякакви условия”, казва Томас Майер от Flossbach von Storch Research Institute. Става дума за спешните кредити, които със съгласието на ЕЦБ бяха раздавани от гръцката Централна банка.
Майер очаква, че на гръцкия референдум мнозинството ще гласува за курса на икономии. След свикването на нови избори преговорите за следващата помощна програма могат да продължат. Според оценки на МВФ, през следващите три години Гърция ще се нуждае най-малко от 50 милиарда евро.
Максимални щети и никакво решение на проблема - точно такава е сегашната ситуация. Ако имаше международна процедура по обявяване на държави в несъстоятелност, част от проблемите днес нямаше да са така остри. Явно ще трябва да мине още доста време, докато това убеждение се наложи и в Европа.