"Българите и румънците срещат трудности с нашите правила"

„Те не разбират, че всеки месец получават пари от социалната каса, защото други правят вноски в нея", казва Маргарита Кауфман, референтка по социалните въпроси в германския град Хаген. Пред вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” тя говори за трудностите, пред които е изправен градът поради притока на хиляди роми от Румъния и България. За повечето роми, казва тя, държавата е някаква непрозрачна конструкция, от която най-добре да взимаш каквото можеш, по възможност без да се забъркваш в ядове.

"Бедняшкият пояс"

Вестникът припомня, че проблемът се е зародил още през 2014 година, когато българите и румънците получиха правото да усядат в страни от ЕС. Тогава Маргарита Кауфман мислела, че напливът е временен и тези хора няма да се задържат дълго. Но те останали. И градът се променил. В хагенския квартал Верингхаузен, „бедняшкия пояс" на града, както го нарича тя, живеят едва 30% от жителите, но натам отиват около 60% от социалните помощи. Във Верингхаузен са се заселили вече над 3 000 румънци.

Съвсем същия проблем имат и общинските власти в друг германски град - Ноймюнстер. От публикация във вестник „Килер Нахрихтен" научаваме, че от 2012 година насам чужденците в града са се увеличили с цели 500%. Най-многобройна е групата на турците, след това идват гражданите на България и Румъния, които обикновено живеят при много лоши условия в претъпкани и негодни жилища. Франк Матисен от Градския съвет казва, че условията в тези жилища са много лоши, често дори няма вода и ток. „Примамват ги тук, дават им някаква работа и ги използват", обяснява той. По-нататък във вестника четем:

„Новите ни съграждани срещат доста трудности с нашите правила - отчасти защото не ги познават. Родителите не взимат особено на сериозно задължението да пращат децата си на училище, възгледите им за чистота и ред често пъти са съвсем различни, да не говорим пък за разделното събиране на отпадъци."

И в Хаген става дума за същото, както научаваме от репортажа на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”: „Румънците не взимат много на сериозно задължението да пращат децата си на училище. Маргарита Кауфман обяснява, че в това отношение те са много подозрителни. От една страна ги е страх, че децата им ще забравят своите език и култура. От друга се боят от мисълта, че децата им ще се качат на някакъв автобус, който ще го отведе кой знае къде, боят се да ги поверят на държавата. (…) Ромите се страхуват, че ще им откраднат децата, казва Кауфман."

"Има 12-годишни деца, които не умеят да държат молив в ръка"

От статията научаваме още, че в Хаген са се заселили половината от жителите на румънското село Тофлеа - над 500 души. На улицата лесно ще разпознаеш жените от Тофлеа, пише изданието: тясна пола малко над коляното, шал, преметнат отчасти през главата. В репортажа на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” става дума и за недоволството на местните жители, които са изнервени от детската гълчава и купищата смет. Мнозина се възмущават и от факта, че тези хора получават пари от социалната система.

Маргарита Кауфман казва, че едва 10% от новопристигналите създавали проблеми, повечето искали да уседнат в Хаген и да си намерят работа, но това не било лесно, защото много от ромите нямали образование. „Има 12-годишни деца, които дори не умеят да държат молив в ръка. А който не може да чете и да пише, няма как да вземе и шофьорска книжка. При това положение възможностите за работа са ограничени", казва Кауфман.

И в Ноймюнстер градската управа се опитва да помогне на новопристигналите. Там ще бъде изработена концепция за тяхното интегриране, но и за запознаването им с тукашните правила. Франк Матисен от градската управа казва, че тези хора трябва да получат едно ясно съобщение: Нека спазват реда и в отговор ще могат да разчитат на справедливо отношение.

Но нещата не са толкова прости. Маргарита Кауфман от Хаген припомня, че в момента 700 000 души в Европа мигрират. Необходими са милиони и милиони, за да се построят нови детски градини, да се назначат социални работници, да се осигурят жилища. Пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и тя, и други интервюирани говорят с уважение за онези мигранти, които полагат усилия да се интегрират, да работят и да намерят своето място в обществото. Но всичко това не става нито бързо, нито безплатно.