Ägypten Chronik
12 февруари 201125 януари: Развоят на събитията в Тунис вдъхновява египтяните да вземат съдбата си в свои ръце. В Кайро и други градове на страната хиляди хора излизат на протест, настоявайки за повече свобода. Само в столицата протестиращите са 15 000 души. Един от водачите на опозицията Халим Кандил, казва:
"Това, което се случва днес, не е началото на революция, това е само тест, предупредителен сигнал към властта. Ние не просто приказваме, но и действаме. По този начин показваме на всички египтяни, че можем да се изправим отново на краката си."
Още в началото на демонстрациите вътрешният министър предупреди силите на реда да не проявяват насилие. Мобилизирани бяха между 20 000 и 30 000 полицаи.
27 януари: На третия ден от началото на протестите, властите блокират достъпа до интернет. С това се затруднява организацията на протестните шествия, която досега протичаше главно през социалните мрежи Туитър и Фейсбук. Носителят на Нобелова награда за мир и опозиционен лидер Мохамед ел Барадей се връща в страната, за да се присъедини към демократичното движение:
"Ако режимът прибегне до насилие, това би било контрапродуктивно и би влошило цялата ситуация. Лично аз ще бъда на страната на хората, които протестират мирно и ще им дам своята политическа и морална подкрепа."
28 януари: Мубарак разпуска правителството, но самият той отказва да се оттегли. Протестите продължават. След петъчната молитва се стига до безредици. Сградата, в която се помещава централата на управляващата партия, избухва в пламъци. Американският президент Барак Обама призовава и двете страни да се въздържат от насилие:
"Насилието не е решение. Важно е египетският народ да може да изкаже своите желания, които са напълно легитимни."
29 януари: За първи път в 30-годишното си управление Мубарак назначава вицепрезидент в лицето на шефа на тайните служби Омар Сулейман, който да организира прехода към демокрация. По улиците безредиците продължават.
31 януари: Четвърт милион души демонстрират в Кайро. Първи разговори между властта и опозицията.
1 февруари: Броят на демонстрантите в Кайро нараства на над 1 милион.
2 февруари: В Кайро се стига до брутални сблъсъци между демонстранти и поддръжници на Мубарак. Трима души биват убити, стотици са ранени.
3 февруари: В ранните часове ситуацията ескалира, чуват се изстрели, хвърлят се коктейли "Молотов".
4 февруари: Стотици хиляди хора се събират на площад "Тахрир" в мирна демонстрация. Водещи европейски политици настояват за незабавна смяна на властта в Египет.
5 февруари: продължават демонстрациите на площада в Кайро, от ООН изнасят данни за 300 жертви от сблъсъците ден по-рано.
8 февруари: Човешката маса на площада нараства до най-голямата досега демонстрация от началото на протестите. Положението е спокойно. САЩ увеличават натиска върху Хосни Мубарак.
9 февруари: синдикатите в страната се присъединяват към протестите и призовават за общонационална стачка.
10 февруари: В Египет зачестяват индикациите, че президента Мубарак ще подаде оставка. Но в дългоочаканата реч на държавния глава, той обявява, че предава част от правомощията си на своя вицепрезидент, но остава на власт. Разочарованието сред населението е голямо.
11 февруари: Армията обявява, че ще гарантира сигурността по провеждането на свободни избори. Войските обаче не са готови да направят държавен преврат и да свалят Мубарак от власт.
В късния следобед вицепрезидентът Сулейман заявява, че Мубарак е подал оставка: "С оглед на изключително тежката ситуация в страната президентът Хосни Мубарак обяви своето оттегляне от поста на държавен глава и предаде управлението на Висшия военен съвет."
12 февруари: Египет ликува.
Автор: Д. Шешкевиц, Е. Видински/Редактор: М. Илчева