Чашата на търпението преля

В продължение на дълги години опозиционната дейност в Иран беше възможна само зад закрити врати. Открита съпротива срещу популиста Ахмадинеджад имаше единствено в кръговете на живеещите в изгнание иранци, докато вътрешната опозиция и реформаторски сили изглеждаха като беззъб тигър. На Ахмадинеджад - като че ли - беше разрешено всичко с благословията на моллите.

Ще пометат ли протестите режима в Техеран?

Става дума за твърдолинейното прилагане на законите на шериата и преследването на религиозните малцинства, публичните екзекуции и телесните наказания, цензурирането на медиите и преследването на неудобни журналисти. Не на последно място и оспорваната атомна политика на режима, която като че ли среща одобрение само в самия Иран.

След нередностите по време на президентските избори сега явно чашата на търпението преля. Мнозина иранци очевидно са вярвали, че могат да предизвикат смяна на властта, като изберат един умерен реформатор като Мусави. Разочарованието от явните манипулации на режима сега се изля под формата на масов протест, който може да помете режима в Техеран. В момента изобщо не може да се предвиди дали ситуацията окончателно ще излезе извън контрол или пък моллите ще успеят да овладеят конфликта, прехвърляйки отново недоволството от публичните места към частната сфера.

Положението в Иран със сигурност крие опасности, включително и поради това, че страната играе възлова роля за стабилизирането на Ирак, Афганистан и при решаването на палестинския конфликт, а не на последно място и поради това, че е основен доставчик на петрол за световния пазар. Може би поради несигурността от това как може да завърши борбата за надмощие в Иран, реакциите на международната общественост са по-скоро въздържани. Брюксел и Вашингтон изразяват загриженост, на някои места викат иранските посланици на обяснения, но това са мерки, които едва ли могат да се нарекат активни.

Повече въпроси, отколкото отговори

Ще има ли нова иранска революция? Ще потъне ли страната в нова гражданска война? И дали реформаторите около Мусави биха имали шансове все пак да дойдат на власт в случай на нови избори? Дали сегашните масови протести ще се окажат достатъчни за подобно нещо? В Иран в момента има повече открити въпроси, отколкото отговори.

Непредвидимият президент и стоящите зад него консервативни сили този път преобтегнаха сетивата на общественото напрежение и предизвикаха необичайни последици. Само едно засега е ясно: изборите промениха страната - можи би дори повече, отколкото участващите в тях кандидати могат да предположат.