Чужденците в България, българите в чужбина

Дойче Веле: Бежанците са европейски, ако не и световен проблем. Каква е обаче българската специфика? И с какво страната може да помогне за намирането на общоевропейско решение?

Андрей Райчев: България и Румъния са в много сложна ситуация, тъй като от една страна като членове на ЕС са приемници на бежанци, а от друга страна самите те са „износители” на емигранти. Трябва сериозно и подробно да се говори и по двете страни на този медал.

Българските емигранти в чужбина - това е по същество ромски проблем, който обаче не е дефиниран официално като ромски. Госпожа Меркел наскоро държа реч в Дуисбург, в която най-после каза нещо много важно, но не го каза докрай - с цялото ми уважение към нея. Тя каза приблизително, че не всички емигранти са добре дошли. Тези, които идват само за социални помощи и не искат да работят, не са добре дошли. Това е съвършено правилна постановка на въпроса, която засяга не само нещастните хора в Дуисбург, не само германците, а цяла Европа.

Когато емигрант отива в САЩ, той отива да работи - и си търси работа. Когато емигрант отива в Европа, той търси социални помощи. Не всички, разбира се, но има една значима част, която прави точно това. Тази практика трябва да се прекрати - няма никакво съмнение. И колкото по-бързо Европа я прекрати, толкова по-безболезнено ще реши проблема. Защото Европа не може да се окаже социална каса за милиони хора. И да иска, тя не може. Пък и не иска. И колкото по-рано го направи, толкова по-добре, защото иначе ще дойдат партиите, които ще го направят с удоволствие - това са крайните десни.

Но проблемът не е доизказан. Не става дума просто за български и румънски мигранти, а за роми. Обаче поради комплекса, който имат германците от Втората световна война, пък и европейците заради така наречената политическа коректност, даже думата „ром” не се произнася. В резултат властите говорят на един език, а народът - на друг. И никаква политическа коректност не се случва. Трябва да погледнем проблема в лицето.

Тук има пряка връзка и с втората тема - бежанците в България. Българите - неприятно е да се каже, но това е обективен факт - схващат имигрантите в страната си като вид „цигани”, защото това е единственият опит на българина с чуждото. Така че българите имат едно крайно отрицателно отношение към бежанците. При първата сирийска вълна в България властите се справиха, но населението реагира толкова лошо, че в страната се получи нещо като автоимунизация срещу бежанците. Обстоятелството, че те сега минават през Македония и Сърбия, не е случайно. В „наръчниците” за бежанци, каквато литература наистина има, България е описана като много лоша, негостоприемна дестинация.

ДВ: А и пътят през Македония и Сърбия е по-кратък.

Райчев: Не бих казал, че това е главната причина. По-кратък, но през две страни, които не са в ЕС, така че има и повече проблеми по границите. Просто бежанците не са добре дошли в България - и те го чувстват. Много трудно е да се заселиш сред хора, които категорично не те приемат, и то масово. Това е ситуацията у нас. Колкото до ситуацията в Европа - тя е трагикомична и става все повече трагична и все по-малко комична. Ние се опитваме в нова ситуация да живеем по старому. Но ситуацията е радикално нова и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-неекстремна ще бъде нашата финална реакция. Опитът да се правим, че нищо ново не се случва, е груба грешка. Християндемократите и социалдемократите, които са най-силните партии в Европа, трябва да направят нещо ново, нова крачка. Иначе - жална им майка, ще паднат.

ДВ: Включително и по повод на бежанците италианският философ Джорджо Агамбен казва в едно интервю, че Европа трябва да колабира, за да се преизмисли изцяло наново и на чисто.

Райчев: Би било прекрасно, ако можеше да стане. Само че ако Европа наистина колабира в настоящия си вид, тя няма да се преизмисли, а ще се разпадне. Просто хората ще разберат това не като ново начало, а като край на „експеримента”. Няма го вече този унес, който ни владееше в началото като европейци: вее се знамето, всички сме братя, всичко е прекрасно, мир и благоденствие. Светът вече не изглежда така в очите на средния европеец, тъй че колапсът, за който говори Агамбен, няма да доведе до нищо добро. Ще настъпи страшна криза и ние ще трябва да се справяме с тази криза, а не с предизвикателството на една бъдеща Европа, за която говори философът. Затова много по-лесно е да се намери консенсус вътре в Европа и да се направят необходимите крачки напред. Но като гледам сегашното лидерство на ЕС - нещата не отиват натам. Те сякаш мислят, че могат да продължат по старому.

ДВ: Според Агамбен, Европа е обречена на колапс включително и поради това, че от десетилетия насам поставя акцента върху икономиката. А икономиката е инструмент, който нито знае, нито може сам да решава за какво е предназначен, обяснява философът. „Намираме се в парадоксалната ситуация, в която инструментът решава за какво да служи - и започва да служи на самия себе си”, казва Агамбен.

Райчев: Това е същността на лявото в световно-исторически мащаб. С други думи - икономиката трябва да се подчини, защото когато пазарът властва над света, това се нарича „капитализъм”. Но това, съчетано с демокрация, е невъзможно. Или в най-добрия случай е възможно само частично в познатата ни форма: тези, които печелят най-много, трябва да дават и повече за здравеопазването, за бедните и т.н. Това преразпределение го има. Но иначе икономиката върховенства в развитието - и то вече от 300 години. Тя доминира над политиката, над войните, над всичко. Ние бавно вървим по пътя, за който говори Агамбен, но идеята, че можем рязко да подчиним икономиката и същевременно да запазим демокрацията, е абсурдна. Можем да я подчиним, но без демокрация. А това се нарича „Китай”, „Йосиф Сталин” и т.н.