Шимон Перес, новият президент на Израел

На 83 години Шимон Перес е динозавърът на политическия живот в Израел. Животът като пенсионер е абсолютно немислим за него – също както отпуска или някакво друго лично занимание в свободното време. Властта го привлича неудържимо; заради нея Перес е готов да смени дори партията си, убеден, че страната има нужда от него.

Всъщност израелците и то отдавна смятат, че биха могли да минат и без него. За мнозина произхождащият от Полша Перес е твърде елитарен, надут или просто болен от политическа амбиция. Каквито и да са причините: хората не вярват на Перес и трагиката на този човек е, че е бил вече няколко пъти правителствен ръководител и още по-често министър, но никога на базата на изборна победа.

Съвсем друго е реномето на Перес в чужбина. Там той се възприема като представител на култивиран Израел и като водещ представител на израелската воля за мир. Може би не на последно място и заради това, че благите му думи се открояват от острите изявления на повечето израелски политици:

„Всеки народ сам си избира своите политически водачи. Никой от нас не може да избегне мира – просто защото няма по-добра алтернатива. Така че ние трябва да седнем на една маса с палестинците и да започнем да разговаряме.”

Перес говори на всевъзможни срещи и форуми в страната и в чужбина, но в повечето случаи остава съвсем неангажиращ. Онзи, който иска да чуе нещо конкретно от него, остава обикновено разочарован; също и онзи, който очаква признанието на грешки. През целия си живот Перес е работил за силен Израел, той създаде основите за израелската атомна политика и изобщо не е готов на отстъпки, които биха могли да накърнят сигурността на страната. Дори ако понякога това звучи иначе:

„Всички са съгласни, че трябва да има две държави. Само че палестинците искат две палестински държави, а израелците две израелски държави. Това естествено няма да стане. Трябва да има две държави, но една израелска и една палестинска. Територията трябва да бъде разделена в съответствие с демографската, политическата и военната логика.”

С други думи това е пледоария в полза на заселническата политика и против връщането на всички окупирани територии. Затова на Перес не му беше трудно да премине от Партията на труда към консервативната Кадима на премиера Олмерт, чийто заместник-председател е. В политическо отношение обаче влиянието на Перес е повече от ограничено и затова той явно е стигнал до убеждението, че сядането в президентското кресло би било добър завършек на политическата му кариера.