Шпионите във фрак са за пенсия
17 декември 2010Най-напред: Комисията по досиетата продължава да работи с нечувана за България старателност, добросъвестност и интензивност. Нещо повече: дори да я притискат от едно или друго място, не се забелязва това да изкривява праволинейността й. Така че: браво на Евтим Костадинов и хората му! Браво и на правителството за адекватната реакция! Борисов и неговите хора рядко убеждават със смислени и целенасочени решения, техният курс - за разлика от този на комисията - обикновено е зигзагообразен. В случая обаче премиерът и външният му министър казаха най-правилните думи в най-правилния момент. Дано наистина последват и съответните действия.
На гол тумбак - чифте шпиони
Лошо е, че хора и техните семейства може би ще останат без хляб, ако наистина правителството уволни компрометираните дипломати. Лошо е също така, че в предългия списък наистина има професионалисти, чиято липса сигурно ще се усети.
Но България само си вреди, държейки стотици сътрудници на комунистическата Държавна сигурност по високите дипломатически етажи, тъй че мярката е неизбежна. За да влезе най-после кислород в Министерството на външните работи, а то самото да влезе в демократичната ера, в Европа и в 21-ви век. И за да се наредят първите здрави блокчета в основата на взаимното доверие, което би трябвало да съществува между приятели и съюзници в такива уникали организации, каквито са ЕС и НАТО.
Първанов и сие са в 19-ти век
Според очакванията обичайните заподозрени веднага наскачаха да защитават компрометираните дипломати. И президентът Първанов, който сам има досие в ДС, и бившият министър Калфин, и националистите от ВМРО под ръководството също на бивш ДС-служител, и разните пенсионерски кръжоци на дипломати и шпиони от запаса - всички те защитават не прословутите национални, а личните си и гилдийни интереси.
Защото - ако изобщо има резон да се използва демодираното схващане за „национални интереси” - за България те са пряка функция на членството й в ЕС и НАТО. Да не говорим, че в модерните информационни времена за една малка държава без особен ресурс е по-добре да си гледа вътрешните батаци, отколкото да праща шпиони по света, които се занимават главно с изрязване на статии от вестниците и събиране на третостепенни клюки.
Зад паравана на шумотевицата
Да, гореизброените дейци не лъжат, когато казват, че в световната практика дипломацията и шпионажът вървят ръка за ръка. Но, първо, тази практика едва ли заслужава комплименти. Второ, тя постепенно отмира. И, трето, за България в споменатите й параметри и международни обвързаности дипломатите-шпиони само вредят.
Да не говорим, че след Укилийкс светът вече не е същият, че в междудържавните и в дипломатическите отношения тепърва, дай Боже, ще нахлува все повече чист въздух и прозрачност, а шпиономанията, тайнствеността и заговорническите теории като продукт на по-миналия век постепенно ще отидат на боклука.
Тревожи ме само едно: дали цялата шумотевица около досиетата на дипломатите не служи просто като димна завеса, зад която правителството поне за малко да прикрие своята безидейност?
Автор: Александър Андреев, Редактор: Константин Цанев