Ще се справи ли Европа с бежанците?

На 20 юли 2015 в сила влезе новата европейска директива за даване на убежище. Основната й цел е да опрости различните процедури на 28-те страни-членки на ЕС, въвеждайки по възможност еднакви критерии. Според новата директива, проверката на кандидатите за убежище може да трае максимално шест месеца, като през този период те трябва да имат право на приблизително еднаква защита, независимо в коя страна на Общността се намират. Изключения от общите процедури се допускат само ако притокът на бежанци на някое място е особено голям. Според важащите правила в ЕС, даването на убежище винаги става по усмотрение на националните държави. Там, където то е дадено, остава да важи единствено за конкретната държава, а не за цяла Европа.

Скоро обаче някои правила може да се променят. През идната година например Европейската комисия възнамерява да подеме още една нова инициатива: идеята е даденото в една страна право на убежище да се признава и в останалите държави от Общността. Докато обаче това се осъществи на практика, могат да минат и години. ЕС се опитва да уеднакви политиката си по отношение на бежанците още от 1999-та насам. Засега без особен успех.

Колко сигурни са "сигурните трети страни"?

В момента не съществува списък от държави, които да са признати от всички членки на ЕС за "сигурни трети страни". Всяка членка на Общността си води собствен списък с такива държави. За някои от европейците например Косово е сигурна трета страна, за други обаче - не. Същото се отнася и до Ирак. Европейската комисия има намерение да уеднакви нещата и в тази област, като още през септември предложи на страните-членки списък с държави, които те да разглеждат като "сигурни трети страни". Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер недоумява как е възможно държавите от Западните Балкани, които имат статут на кандидат-членки на ЕС, да не се разглеждат като "сигурни" от всички членки на Общността. Точно затова сега съвместната Европейска агенция за даване на убежище, със седалище в Малта, има за задача да предложи на държавите от ЕС единни критерии за определянето на "сигурните трети страни".

Независимо от тези новости, кандидатите за убежище от подобни "сигурни държави" и занапред ще имат право на индивидуална проверка за даване на убежище. Процедурите обаче ще могат да бъдат съкратени по време, а екстрадирането на хората, получили отказ, ще става по-бързо и лесно.

Защо Дъблинските правила не се спазват?

От 25 години насам в Европейския съюз важи правилото, че отговорност за бежанците носи онази страна-членка, в която те са стъпили за първи път на територията на Общността. На практика обаче тези Дъблински правила не се спазват. Както Еврокомисията, така и германската канцлерка Меркел констатираха, че "споразуменията от Дъблин вече не функционират".

По тези правила отговорност за преобладаващото количество бежанци би трябвало да носят четири държави: Гърция, Италия, България и Унгария. В действителност обаче кандидатите за убежище, стъпили в една от тези страни, преминават т.нар. Балкански маршрут или се качват на влак от Италия и стигат в крайна сметка до Германия, Франция, Швеция или други северноевропейски държави. Това доведе дотам, че само пет европейски държави приемат голямата част от кандидатите за убежище, макар че теоретично те не са длъжни да го правят.

Гърция и Италия аргументират поведението си с неразрешимите проблеми, пред които ги изправя постоянният приток на бежанци. Европейският съд на няколко пъти вече постанови, че кандидати за убежище, стигнали до Германия, не бива да се връщат обратно в Гърция, защото там не ги очаква хуманна и законосъобразна процедура по проверка на молбите им за убежище. Затова и Европейската комисия смята през 2016-та да започне консултации за промяна на Дъблинската директива.

Впрочем, преди броени дни Германия реши, че няма да връща бежанци от Сирия в други страни от ЕС, независимо от това къде са кандидатствали за убежище. Страната обяви, че прекратява процедурите по връщане на бежанците в "сигурните трети страни", където първоначално те са били регистрирани, и поема отговорност за техните молби.

Коя страна по колко бежанци да приема? И как протича екстрадирането?

С оглед на силно нарастващия брой на бежанците още през май тази година Европейската Комисия предложи 60 000 бежанци от Гърция и Италия да бъдат разпределени из останалите държави от Общността. Държавите-членки обаче не желаят да се ангажират с разпределението на бежанците с помощта на квоти, а залагат на "доброволния принцип". Само че и този подход не дава особени резултати, защото болшинството от европейските държави, и най-вече тези от Източна Европа, както и Великобритания и Испания не желаят да приемат допълнителни бежанци. Германските политици пък се опитват да им оказват натиск, тъй като смятат, че в Общността трябва да се проявява повече солидарност. Самата Германия в момента е принудена да приема прекалено много бежанци – близо 40% от всички кандидати за убежище в Европа, макар че формално не би трябвало да има подобно задължение.

Не само даването на убежище, а и връщането в родните страни на отхвърлени кандидати е уредено по доста различен начин в отделните страни от ЕС. Едва една трета от всички отхвърлени молби за убежище водят до екстрадиране. Германия например дава на някои от тези хора правото на временен престой по хуманитарни съображения. Други страни като Италия или Гърция просто пускат бежанците да жиевят "в нелегалност". Европейската комисия иска да уеднакви процедурите и по тази точка, като същевременно подобри сътрудничеството си със страните, източник на мигранти.През май 2015 в Брюксел констатираха: "Нелегалните имигранти знаят много добре, че нефункциониращата система за репатриране открива множество шансове пред тях."

Що се отнася до настаняването и изхранването на бежанците, в ЕС има единни правила, които обаче не се спазват навсякъде. Освен това има и въпроси, които не са единно регулирани, а се решават по усмотрение на отделните държави – например колко джобни пари или други материални помощи да се отпускат на хората, подали молби за убежище.

Колко сигурни са външните европейски граници?

В рамките на ЕС има значителна свобода на пътуванията, в повечето случаи - без гранични проверки. За сигурността на външните граници отговарят отделните държави, които получават подкрепа от Европейската агенция Фронтекс, както и от редица електронни бази данни, свързани с визовия режим, входно-изходния контрол и кандидатите за убежище.

В случаи на нужда обаче отделните европейски държави имат право и са задължени да приемат специални мерки по защитата на външните граници – например чрез строеж на огради или други съоръжения. Такива вече бяха издагнати например в България, Гърция, Испания, а в последните дни и Унгария започна да строи "стена".

Държавите от ЕС имат право да затварят своите граници към други европейски членки само в екстремни ситуации - и то временно. Решението за подобна мярка обаче се взима на европейско ниво. Временно е възможно и въвеждането на допълнителен граничен контрол по вътрешните европейски граници, но само ако преди това е била уведомена Европейската комисия в Брюксел.