Юрген Рот и стремежът към истината
3 октомври 2017"За мъртвите или добро, или нищо."
Юрген сигурно ще погледне насмешливо откъм Отвъдното, ако ме чуе, че се мъча с тази дилема. Защото в личен план той беше не патетичен, а по-скоро скептичен човек. Като публицист обаче пишеше с много патос. Просвещенски патос, бих казал. Явно се чувстваше като човек с мисия. Мисия да осветява най-вече онези сумрачни кьошета, където тайно си даваха среща политиката, икономиката и престъпният свят. Това му беше на сърцето: да разкрива как мафиотски, престъпни структури подриват основите на демокрацията. И всъщност беше един от първите, които подхванаха темата за организираната престъпност, станала особено популярна след края на Студената война.
Рот и България
Запознахме се някъде през 2002 или 2003 година, когато пишеше книгата си "Гангстерите от Изтока", за която имаше нужда от контакти, консултации и помощ. Мисля, че тъкмо тогава му дойде и идеята за "Новите български демони", която по-късно вдигна такъв шум в България. В предговора ѝ между другото той пише: "В тази книга предприемам рискования опит да разкрия колко дълбоко са проникнали криминалните структури в политическия, стопанския и обществения живот на България, както и от какво се храни този злокачествен тумор". Както е известно, заради тази книга през 2010 година бившият вътрешен министър от БСП Румен Петков заведе срещу него дело за клевета, наричайки го "лъжец, циник, безгръбначно мекотело и нищожество". Юрген Рот бе оправдан. А ако питате мен, всъщност Петков трябваше да бъде осъден за обида.
Юрген често имаше вземане-даване с правосъдието. Критиците му го обвиняваха, че търси сензацията и скандала, а тезите му невинаги са подкрепени с достатъчно факти. Дори бившият канцлер Герхард Шрьодер заведе дело срещу автора, а съдът постанови да бъдат пренаписани няколко пасажа от книгата "Кланът Германия", където Юрген правеше връзка между едно посещение на Шрьодер в Обединените арабски емирства и връзките му с "Газпром". В германските медии за него се беше наложило клишето "спорен автор", но той самият беше убеден, че е добросъвестен разследващ журналист.
Чел съм повечето от книгите му и мога да кажа, че и двете твърдения са верни. Юрген наистина с упоритост и много труд разравяше крайно сложни и дори опасни теми. Факт е обаче, че той живееше от книгите си (а по-рано правеше и документални филми) и му беше много важно тези книги да се продават добре. Поради това понякога наистина се движеше на ръба между фактите и предположенията и по острието на бръснача, който го заплашваше със съдебни дела, ако не и с нещо по-лошо. Тук си спомням и за цирка, който му бяха устроили в България, когато се движеше с полицейска кола със синя лампа. Австрийският журналист Кид Мьохел пише за него: "Юрген Рот имаше най-добрите възможни контакти със следствени органи по цялото земно кълбо и беше прокарал пътека до многобройни прокуратури."
Верен на принципите си
Германският вестник "Райнише Пост“ го нарича "най-добрия познавач на материята", а криминологът Томас Фелтес заяви, че "неговите книги биха липсвали както на читателската публика, така и на някои следователи". Лично аз също съм сигурен, че книгите му наистина спестяват много работа на правоприлагащите органи. Освен това Юрген наистина беше великолепен разказвач, който държеше читателя до последната страница. Тъкмо поради своя писателски талант той често пъти си навличаше критиката и сарказма на други разследващи журналисти, които смятат част от книгите му за несериозни. Споменатият вече Кид Мьохел също не премълчава слабостите на Юрген, но в обобщение пише: "Юрген Рот написа много книги, включително и много хубави книги. Но преди всичко той беше забележителен човек, който остана верен на принципите си."
И за мен под черта това остава най-важното: Юрген наистина беше изключително принципен в стремежа си към прозрачност и истина.