Ядрено разоръжаване? Няма такова нещо.

Малкото градче Бюхел, което се намира между Кобленц и Трир, едва ли е известно на мнозина в Германия. Именно то обаче крие един исторически анахронизъм. Там са складирани последните атомни бомби, останали в Германия след края на Студената война. Става дума за около 20 авиационни бомби тип B 61. Точният им брой се пази в тайна.

Сигурно е обаче, че всяка една от тях има много по-голяма разрушителна мощ от атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Атомните бомби са собственост на американската армия, но в случай на военна криза ще бъдат изстреляни от германски бомбардировачи „Торнадо". Пилотите от тактическата военновъздушна ескадрила в Бюхел от десетилетия насам извършват пробни полети, симулиращи хвърляне на атомна бомба.

И други страни-членки на НАТО като Белгия, Холандия, Италия и Турция държат на своя територия американски ядрени оръжия. А концепцията за ядрено сплашване междувременно отново излезе на мода. Още през 2012 година НАТО потвърди, че въпросната стратегия представлява „основен елемент на колективната отбрана“.

А първоначалната цел бе ядрено разоръжаване

Преди 50 години надеждите бяха съвсем различни. Договорът за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) бе подписан на 1 юли 1968 година от САЩ, Великобритания и Съветския съюз. Те са задължиха да предотвратят по-нататъшното разпространение на ядрените оръжия, декларираха също и това, че се стремят към пълно ядрено разоръжаване. През 1975 година Германия също се присъедини към договора, който междувременно е подписан от над 190 държави. Дълго време този договор се смяташе за крайъгълен камък в световните усилия за ядрено разоръжаване, а днес е по-скоро книжен тигър.

Стокхолмският институт за изследване на мира СИПРИ предполага, че по света все още има близо 15.000 ядрени оръжия. По данни на СИПРИ, САЩ притежават 6.800, а Русия 7.000 ядрени бойни глави. Експертът по разоръжаването и политолог от университета в Антверпен Том Зауер констатира, че Договорът за неразпространение на ядрените оръжия изживява „тотална криза“. Той припомня провала на последната конференция за проверка на изпълнението по ДНЯО през 2015 година  и предполага, че същата съдба ще сполети и следващата конференция, предвидена за 2020 година. „Всичко ще си остане по старому, ако страните по договора не изпълнят своите задължения за масивно ограничаване на ядрените оръжия и постепенното свеждане на техния брой до нула – нещо, което те обещаха през 1968 година, но в действителност не изпълниха", казва Зауер.

Нещо повече: Понастоящем ядрените държави модернизират своите ядрени арсенали и въвеждат нови технологии – например специални насочващи системи. Експертите, включително и 17 носители на Нобелова награда за мир, смятат, че рискът от ядрена война в момента е значително по-голям, отколкото през последните десетилетия.

Важен символ

Германски активисти на движението за мир редовно протестират в Бюхел срещу атомните бомби, които впрочем предстои да бъдат модернизирани. Председателят на берлинската Академия по проблемите на политиката за сигурност Карл-Хайнц Камп твърди, че бомбите в Бюхел се намират там „предимно по символични причини“. Особено източноевропейците в НАТО отдавали голямо значение на символите, олицетворяващи американските ядрени обещания. След падането на Желязната завеса НАТО обеща на Русия да не разполага повече ядрени оръжия на територията на новоприетите източноевропейски страни. Затова и атомните бомби си останаха в Централна и Южна Европа, казва Карл-Хайнц Камп.

Но кого ли биха могли да сплашат тези оръжия? На германските самолети „Торнадо", които би трябвало в случай на нужда да пренесат въпросните ядрени бомби, навярно би им свършило горивото още над Украйна. Федералното правителство обаче толерира наличието на атомни бомби на германска територия, въпреки че в коалиционния договор си е поставило за цел да се бори за свят без ядрено оръжие.

Девет ядрени държави

Сред страните-членки на НАТО собствени ядрени оръжия притежават само САЩ, Франция и Великобритания. Останалите ядрени сили в света са Русия, Китай, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея. Нито една от тези държави няма намерение да се разделя с ядрените си оръжия – за тях те са незаменимо средство, с което искат да прокарват собствените си интереси в сферата на сигурността. Ядреният експерт Карл-Хайнц Камп смята визията на Барак Обама за свят без ядрени оръжия, за нереалистична. „Ядреният дух вече е изпуснат от бутилката“, казва той и поставя под въпрос тезата, че един свят без ядрени оръжия действително би могъл да бъде по-безопасен от днешния. Политологът Том Зауер е обезпокоен от факта, че преговорите за разоръжаване между САЩ и Русия са замразени, както и от това, че има други страни, които се стремят към придобиването на атомно оръжие - най-вече Иран и Саудитска Арабия.

Надеждите му са свързани с факта, че през 2017 година ООН се обяви за пълната забрана на ядрените оръжия. В полза на това решение гласуваха 123 от общо 193 страни. Когато 50 държави ратифицират въпросния договор, той ще стане обвързващ. „Тогава всичките тези страни ще смятат ядрените оръжия за нелегални. Вятърът промени посоката си и ядрените сили ще са принудени да минат в отстъпление“, казва експертът.