10 години от създаването на еврозоната
6 януари 2009Макар и реализирана преди 10 години, идеята за еврото добива конкретна форма още през 1970-та. Тогавашният люксембургски премиер Пиер Вернер предлага план за създаването на Икономически и Валутен съюз. Предвижда се въвеждането на единна европейска валута, което трябва да стане през 1980-та. Но разпадането на системата от Бретън Уудск и кризата през 70-те години осуетяват този уникален проект. Неговата реализация става възможна близо две десетилетия по-късно.
Низ от компромиси
Изграждането на Икономическия и Валутен Съюз е съпътствано от редица компромиси. Макар че всички страни-членки на Общността са задължени да въведат еврото щом изпълнят Маастрихските критерии, това правило не важи за Дания и Великобритания: те сами могат да решават, дали изобщо да се разделят с датската крона или английската лира. Макар че Швеция не се ползва с подобна привилегия, страната също не бърза с въвеждането на еврото, като се позовава на референдума от 14-ти септември 2003-та, когато 56% от шведите гласуваха за запазването на шведската крона.
Тези компромиси бледнеят пред манипулациите, с които бе съпътствано влизането на Гърция в еврозоната през 2001-ва. В годината преди приемането официалната гръцка статистика твърди, че бюджетният дефицит на страната възлиза на 2% от брутния вътрешен продукт, т.е. дори с 1% по-малко от максимално допустимия според Маастрихските критерии. В действителност бюджетният дефицит е бил два пъти по-голям, както стана ясно едва след приемането на Гърция.
Символ на повишението на цените
Наред с манипулациите, новата парична единица стана синоним на трайното покачване на цените. Федералната статистическа служба на Германия се опита да обори това твърдение, изнасяйки данни, че ценовото равнище през последните две години и половина от „ерата“ на марката се е повишило с 4,3%, докато през същия период след въвеждането на еврото като налични пари покачването е било по-малко – 3,3%.
С право Ханс-Волфганг Брахингер от университета в швейцарския Фрайбург твърди, че за обикновените хора важи не толкова официалната статистика за годишното повишение на цените, колкото т.нар. реално „възприемана инфлация“. Според Брахингер тя се движи между 11 и 12%. Така за обикновения потребител 10-годишният юбилей на еврото едва ли е особено празничен повод.