1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

102-ра степен по скалата на ДС

Автор: Георги Папакочев / Редактор: А. Андреев5 август 2009

Според най-новите данни на Комисията по досиетата след 2006 г. 102-ма агенти на ДС са продължили да се занимават с активна медийна дейност, главно като собственици на влиятелни радио и тв-станции. Анализ на Г. Папакочев.

https://p.dw.com/p/J3ne
Шшшш...Снимка: dpa

В деня след осветяването на поредната група „ченгета”, българската медия като че бе изпаднала в тотално изтощение и немощ, състояние, което докторите наричат „прострация”. Причината да не бъде усетен тежкият медиен трус не бяха нито ваканционния сезон, нито тежките горещини.

Aktenstapel zur Revisionsverhandlung um die Herausgabe von Helmut Kohls Stasi-Akten
Списъкът с журналистите-доносници ще набъбне отново в края на годинатаСнимка: AP

Мълчанието на медиите

Безсилието беше породено от печалния факт, че ключови собственици и управляващи фигури на частни електронни медии в България, които повече от десетилетие държат в ръцете си „хляба и сиренцето” на огромна част от журналистическата гилдия и които са свързани пряко с бизнеса около обработката на „драгите зрители и слушатели”, се оказаха обикновени ченгета със солидни папки в архивите на комунистическите тайни служби.

Пълната коментарна тишина от иначе шумните частни радиостанцийки, интернет-информационни агенции и напористи тв-кабеларки с претенции за актуална журналистика, беше нарушена единствено от сухите протоколни информации за най-новите „находки” на Комисията по досиетата и... от воплите на неколцина потърпевши несретници, които изстенаха в ефира на конкуренцията баналното: „Станала е грешка!”, „Не си спомням тези години!” ,„Не съм навредил никому!”, „Работил съм за родината!”.

Просто секцията „Частни електронни медии” в Клуба на журналистите-доносници в България набъбна с поредната група нови членове, а през есента или зимата, вероятно ще бъде попълнена и секцията „Частен печат” в същия клуб. Отговорът на въпроса: „Е, и какво от това?”, е логичното:

„Нищо, напълно нищо!”

Причината е, че както в частните електронни медии, така и в печата, който отдавна е частна инициатива, собствеността и влиянието ще си останат в ръцете на босовете от ченгесарския медиен клуб. Тези блестящи бизнесмени, които освен на натрупаните с „честен” труд милиони, винаги са се радвали на високото признание на властта – лично г-н президентът ги декорира с високи държавни отличия, дори рождените им дни се превръщат в малък национален медиен празник!

Същите тези достойни люде като правило са ВИП-гости на тежките официални приеми, а в мобилните им телефони задължително „кротуват” личните номера на целия държавен и стопански елит, с който се обменят приятелски услуги, уреждат се бартери и сделки с всичко онова, което четвъртата власт в държавата може да предложи на останалите три.

И понеже „ченгетата-босове” разписват паричните ведомости на своята медия, никоя от бройките в нея, била тя на редактор, водещ или репортер, може да си позволи да има собствено мнение, камо ли да не играе по свирката на собствениците. Така техните подчинени „гласове, камери и пера”, с ентусиазма на демократичната „свобода на словото”, ще продължават и в бъдеще да обясняват в ефир колко овехтяла е тая работа с досиетата, защо трябва да се „гледа напред” в свободната инициатива и как „да си агент на тайните служби е било най-високата и патриотична чест”.

Medienfreiheit Bosnien Werbeplakate der Journalistenvereinigung
"Свободата" на словото и печата...

Разните там комунистически концлагери, чадъри-убийци и съсипани човешки съдби са преувеличени измишльотини от далечното минало, което никой вече не помни, а най-малко – младите...

Демокрация, но само привидна

Впрочем характерният за България кръг на падението се затвори, когато от досиетата стана ясно, че бившият вече шеф на българското „ФБР” е бил вербуващ офицер от ДС на едно от осветените ченгета, медийни собственици днес. Какво да се прави – малка държава, с шепа хора, къса памет и дребни цели... които някои продължават да припознават с „демокрацията”.