130 милиарда стигат. Дали?

Тази огромна сума, чието отпускане бе съгласувано след многочасови преговори, е предназначена изключително за стопяване на огромния държавен дълг на Атина. Целта е минусът от 160 процента да бъде намален на 120,5 процента до 2020 година. Новият помощен пакет има следните параметри: обща сума от 130 милиарда евро, които ще бъдат платени от страните от еврозоната, ЕС и МВФ; 100 милиарда евро е обемът на държавните помощи, останалите 30 милиарда са гаранции за нови заеми от страна на частните кредитори; частните кредитори (предимно банки и хеджфондове) се отказват от 53,5 процента от своите искания. Това означава опростяване на 107 милиарда евро - 7 милиарда повече от планираното; останалите около 93 милиарда от исканията ще бъдат разменени от частните финансови институти срещу нови гръцки държавни облигации с дългосрочен падеж; предвидено е също така по-активно участие на ЕЦБ в спасителната операция. Печалбите от гръцките държавни облигации, държани от ЕЦБ, ще бъдат изплатени на отделните страни от еврозоната.

Глътка въздух

От своя страна Гърция се ангажира държавният дълг да бъде свален от сегашните 160 процента на 120,5 процента през 2020 година. До края на тази година Атина ще трябва да съкрати най-малко 15 000 работни места в обществения сектор, а минималната работна заплата ще трябва да бъде намалена с 22 процента. Като цяло съкращенията, които Гърция ще е принудена да извърши, ще възлизат до 2015 година на близо 14 милиарда евро.

Освен това се разкрива специална банкова сметка - до нея Атина няма да има достъп, - на която ще се събират пари, с които ще се изплащат лихвите и погасяванията по държавните облигации. Спазването на всички тези условия занапред ще се контролира постоянно - а не спорадично, както беше досега - от експертна група на ЕК, МВФ и ЕЦБ.

Впрочем, окончателното споразумение все още не е налице, тъй като МВФ поставя нови условия относно своя дял от спасителния пакет. Директорката на МВФ Кристин Лагард настоява за увеличаване на обема на постоянния евро-кризисен фонд. Досега Берлин беше против това. Въпросът ще бъде обсъден на предстоящата в началото на март среща на върха на ЕС.

Какво би станало, ако...

Постигнатото през нощта споразумение предизвика разнопосочни реакции. Докато повечето политици са доволни, борсовите анализатори са по-сдържани. Германският финансов министър Шойбле заяви, че резултатът е "удовлетворителен". Гръцкият премиер Пападимос каза, че "това е исторически ден за гръцката икономика". Положителните новини предизвикаха рязко покачване на еврото.

И все пак: какво би станало, ако Гърция не успее да прескочи трапа? В случай че фалира, страната ще трябва да напусне еврозоната. Новата й валута, драхмата, би била много по-слаба от еврото, което би било добре дошло за гръцката икономика, тъй като гръцките продукти биха се продавали относително добре на световните пазари. Това обаче е само едната страна на медала, защото новата ситуация би довела също така до неимоверно оскъпяване на вноса. Образно казано: ако Гърция се върне към драхмата, по улиците на страната ще се движат повече каруци, отколкото мерцедеси.

АГ, ШпО, АФП, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел