1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

2018: Пробив на електромобилите?

Клаус Улрих
30 декември 2017

Времето на двигателите с вътрешно горене сякаш започва да изтича. Някои твърдят, че електромобилът ще се наложи само след няколко години. Има обаче и други мнения. ДВ представя сблъсъкът на две гледни точки.

https://p.dw.com/p/2q89v
Снимка: picture-alliance/empics/Yui Mok

От 2040 г. нататък Великобритания ще забрани продажбите на нови коли с бензинови и дизелови двигатели. Дори хибридните автомобили, задвижвани от електромотор и двигател с вътрешно горене, ще попаднат в графата „нежелани“. Във Франция и Норвегия има сходни идеи, а Китай, който е най-големият автомобилен пазар в света, скоро ще въведе задължителна квота за електромобили.

Отделни партии и политици в Германия отдавна апелират за подобно развитие, но решения все още няма. И все пак: времето на автомобилите с конвенционални двигатели изглежда започва да изтича.

Отказът от фосилните горива е неизбежен

"В дългосрочна перспектива не виждам друг път, освен да се откажем от горивата, предназначени за двигатели с вътрешно горене, защото иначе няма как да се справим с екологичните проблеми, създадени от тези горива", казва за ДВ Клаус Дол от института „Фраунхофер“ в Карлсруе, разработващ концепции за мобилността на бъдещето.

Клаус Дол от Института "Фраунхофер" в Карлсруе
Клаус Дол от Института "Фраунхофер" в КарлсруеСнимка: ISI/F. Wamhof

Транспортът е единственият сектор, който през последните години така и не успя видимо да снижи емисиите от въглероден двуокис, твърди още експертът. В същото време той посочва, че също и един електромобил, ако той не бъде зареждан с екологично чист ток, няма да доведе до съществено подобряване на положението. "Ако зареждането става с ток, добиван от въглища, електромобилът ще бъде също толкова „екологичен“, колкото и един автомобил с бензинов двигател", казва Дол. Да не говорим, че в производството на електрическите акумулатори се влагат много специални суровини, които са редки и скъпи.

Германският експерт по въпросите на мобилността припомня, че екологичният ток е скъп, а изграждането на необходимата инфраструктура от далекопроводи и ветрогенератори е доста оспорвано. Затова трябва да си отговорим на въпроса какво искаме повече - да опазим природата или да реформираме енергийния и транспортен сектор?

Плановете за прехвърляне на по-голямата част от товарните превози към железниците например, също са свързани с големи разходи. Експертът твърди, че преходът към нов тип мобилност в транспорта не бива да се извършва „на всяка цена“, а след трезва преценка на всички „за“ и „против“ – на всички ползи, вреди и икономически разходи за обществото. От екологична гледна точка, според него, има основания да се предполага, че двигателите с вътрешно горене ще трябва да бъдат изоставени в бъдеще.

"Конвенционалните двигатели ще ни надживеят"

На обратното мнение е проф. Роланд Бар от Техническия университет в Берлин. Той твърди, че "двигателят с вътрешно горене ще ни надживее всички". Само 4% от всички парникови газове, които произвежда човекът, се дължат на транспортния трафик, уверява Бар. Основната част от вредните емисии идват от други сектори и най-вече от селското стопанство. Там ключовият фактор са емисиите от метан. Съвременните дизелови двигатели изпускат в атмосферата все по-малко азотни съединения, а благодарение на филтрите за твърди частици те вече изхвърлят и по-малко сажди, отколкото един бензинов двигател. В този смисъл преминаването към електромобилност не е решение, докато не бъде осъществен общият енергиен преход. "Още не сме решили централни въпроси на енергийния преход, а вече сме на път да се откажем от  двигателите с вътрешно горене, макар те все още да нямат алтернатива", посочва професор Бар.

Проф. Роланд Бар от Техническия университет в Берлин
Проф. Роланд Бар от Техническия университет в БерлинСнимка: TU-Berlin

Ако искаме да направим превоза на стоки в Германия изцяло електрически, ще имаме нужда от огромно помпено хранилище за електроенергия, което би трябвало да е голямо колкото цялата провинция Саарланд, твърди още експертът.

Своето предложение за енергиен източник на бъдещето проф. Роланд Бар онагледява с един пример: "Господ е решил въглеводородът да бъде нашият резервоар за трупане на енергия. Усещаме го всички на хълбоците си - там, където трупаме мазнини. Това са въглеводороди, дадени ни от Създателя, за да съхраняваме излишната енергия", казва Бар. Изводът, който прави той: разработването на методи за добив на горива на база въглеводороди може да реши въпроса за енергията на бъдещето. Вярно е, че това е скъпо производство, но като цяло механизмът работи. Така получената енергия не само може лесно да бъде съхранявана, но и да осигури дългосрочните потребности на транспорта. „Централният проблем с разточителната консумация на ресурси няма да бъде решен само от това, че ще заменим автомобилите с вътрешно горене с електрически автомобили. Тъкмо обратното ще се получи дори“, казва специалистът по мотори с вътрешно горене.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми